Ако потребителите трябва да плащат депозит за всяка напитка в бутилка за еднократна употреба, това ще оскъпи ли продукта и по важното – ще навреди ли на продажбите на напитки? Това е въпрос, който компаниите производители и регулаторите си задават от години и като че ли няма еднозначен отговор.
Ново прочуване на неправителствената организация Reloop, обаче, разглежда тенденциите в държавите, които вече са приели системата, особено в сравнение с техни съседи, които още не са. Според проучването, негативният ефект върху продажбите е мит.
ЕС срещу бутилките
Европейският съюз си е поставил целта през 2030 г. да рециклира 90% от опаковките на напитки. Въвеждането на депозит за тези контейнери според мнозина е начин да се създадат нужните стимули за потребителите, дистрибуторите и продавачите, за да се събират повече отпадъци и те да стигат до рециклиране.
В ЕС има 13 държави, които са въвели депозитна система. Депозитите варират между €0,05 и €0,25. Тази цена се плаща от потребителя и когато опаковката се върне в магазина, купувачът получава депозита обратно. Словакия и Малта се присъединиха към този клуб миналата година, а Румъния, Унгария и Ирландия са във финален етап на въвеждането на метода. България също е започнала процедура по въвеждане на депозитната система.
България срещу бутилките
Според проучването на Reloop, в България днес се изхвърлят над 800 милиона пластмасови бутилки. Чрез въвеждането на депозитна система, целта е събираемостта на тези опаковки да нарасне до 90% – цел, която държавата ни трябва да постигне до края на десетилетието според регулациите на ЕС.
Съответно, повечето рециклиране би довело до намаляване на общинския и личния разход за отпадъци, като увеличи достъпната суровина за рециклиране. Експертите изчисляват постигнатите икономии в държавния бюджет на стойност от 26 милиона лева.
По данни на Националния статистически институт, в България през 2021 г. са изхвърлени над 3 милиона тона отпадъци. Около 600 000 тона, близо 20%, са опаковки от пластмаса, хартия, стъкло метал и т.н. В същото време данните показват, че страната ни рециклира едва 10% от целия си отпадък.
Големите въпроси и отговорите на проучването
Два са големите въпроси, които проучването задава и те са следните: депозитната система влияе ли негативно върху продажбите на напитки и до каква степен се отразява на цената за крайния потребител.
Един от основните аргументи против въвеждането на депозитите е, че те биха оскъпили продуктите по цялата дистрибуторска верига. Въпреки че потребителите ще получат депозита си обратно, тази система налага повече разходи за търговците и продавачите.
Те идват от допълнителното време и работа, които отделят за съхранение и обслужване на отпадъците. Въпросните разходи трябва да бъдат покрити отнякъде – или от загуби за печалбата на производителя, дистрибутора, продавача, работника (под формата на по-ниски заплати) или от потребителя, като по-високи цени.
Данните, обаче, показват друга картина. Хърватия, например, въвежда депозитна система със стойност от €0,07 на бутилка през 2006 г. Това не довежда до спад в продажбите, като първият значителен такъв се наблюдава между 2008 – 2011. Вторият – през 2013-2015, а третият – през 2020 г.
Също така, тези промени в пазара на напитки съвпадат със съседните страни – Босна и Херцеговина, Словения и Унгария – държави, които нямат депозитна система. Заключението на доклада на Reloop е, че промените са в следствие на други фактори.
Сходни са резултатите в сравнителния анализ на Литва и Естония, като първата въвежда депозитите през 2016 г., а втората през 2005 г. Литва бележи спад в продажбите през 2015 – година преди въвеждането на мярката. Продажбите, обаче, се възстановяват през 2017 – година след това, което показва, че самата регулация не е имала значителен ефект изобщо.
Подобен е и случаят в Естония, където въвеждането на депозитите и тяхното увеличение не е оказало ефект върху продажбите. Важно е да се отбележи, обаче, че продажбите на напитки в Балтийския район се възстановяват до пика си между 2008 – 2009 едва в новото десетилетие.
Още по темата:
