Директивата за намаляването на пластмасови продукти влезе в сила в ЕС през 2021 г. Очаква се тя да влезе в битката срещу натрупването на пластмасовите отпадъци. С това изникват и жизненоважни въпроси, като например как се прилагат мерките в България към днешна дата и какви са алтернативите на пластмасовите кутии за еднократна употреба, кога депозитните системи ще заработят и у нас. Потърсихме за отговор на тези въпроси Евгения Ташева от екологичната организация „За Земята“, Габриела Руменова, основател на платформата „Ние потребителите “, МОСВ, ИАОС и БАБХ.
Докъде стигна България в намаляването на пластмасовите продукти?
Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, която пренася европейската директива в българското законодателство е факт от ноември 2021 г. Въпреки че в наредбата има задължение ИАОС да направи публичен доклад относно изпълнението на целите (чл. 30, ал. 3), такъв към момента липсва, поради което е трудно да направим заключения доколко у нас са били успешни мерките за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба”, посочва Евгения Ташева от За Земята.
Екипът на ESGnews.bg се обърна към ИАОС, за да отговори защо има липса на публичен доклад. Отговорът на ИАОС е, че отчитането започва от 2023 година за отчетната 2022 година.
Предвид сроковете за предоставяне на информацията, необходима за изготвяне на доклада по чл. 30, ал. 2 от Наредбата към настоящия момент същият не E изготвен”, посочва ИАОС.
Казусът с рециклирането и депозитните системи
С въвеждането на Директивата се очаква да се поставят маркировки върху ежедневно използвани изделия, каквито са цигарените кутии и чашки за топли напитки. Според Евгения Ташева това не предотвратява изхвърлянето им извън определените места.
Наблюденията на екипа на екологично сдружение „За Земята“ от одит на крайпътни отпадъци, извършен през месец ноември 2022 г., показа значително наличие на цигарени кутии и т.нар. „картонени“ чаши за кафе, носещи задължителната маркировка, наред с пластмасовите бутилки, които са най-много”, посочва Евгения Ташева.
Навиците на българския потребител, в съчетание с неефективната съществуваща система за разделно събиране, могат да представляват проблем за изпълнението на една от целите на директивата. Директивата определя ниво на събиране от 90 % и рециклиране на пластмасови бутилки за еднократна употреба до 2029 г. Според последния доклад за състоянието на депозитните системи по света страните, въвели депозитна система постигат над 85 % – 90% събираемост на пластмасовите бутилки. Депозитът е малка сума, начислена при покупката на бутилирана напитка, която се получава обратно при връщане на празната опаковка в магазин. Такива потребителски навици са създадени в 50 страни по цял свят – Германия, Швеция, Литва, Финландия и други.
В България процесът по въвеждане на депозитна система започна през 2022 г. с предишното редовно правителство, като беше сформирана работна група, в рамките на която всички главни засегнати страни подкрепиха депозитната система, но процесът стихна след месец юли 2022 г.”, поясни Евгения Ташева.
Според нея, ако МОСВ продължава да бави извършването на изследване, върху което да се изгради законодателната рамка за национална система за възвръщаем депозит върху пластмасовите бутилки и останалите видове опаковки от напитки. Същевременно е под въпрос дали българските производители на бутилирани напитки ще спазят в срок задълженията си за обратно приемане на пластмасови бутилки.
Събирането на пластмасови бутилки чрез поставените контейнери из зелените площи не представлява вариант, който да доведе до желания резултат. Според Евгения Ташева контейнерите стоят почти празни, а съдържанието им е най-разнообразно и далеч не включва само пластмасови бутилки.
Този начин на събиране няма да постигне по-голяма събираемост от досегашната система поради липсата на нов стимул, както и поради ограничения обхват на специалните контейнери – само в паркове и градини на големи градове.”
Друго ново задължение на производителите според наредбата е използването на определен процент рециклирана пластмаса в новите бутилки, а тези, събрани в обществените контейнери в парковете, не отговарят на строгите изисквания за чистотата на рециклираните материали, влагани в опаковки, предназначени за храна или напитки.
Кога депозитната система ще намери място в България?
С публикуването на 30.11.22г. от Европейската комисия на предложение за Регламент на Европейският парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО се предвижда подкрепа за въвеждане на депозитна система и включването на минимални изисквания към нея. Сроковете за въвеждане са средно 2 години. Това е периодът от започване на анализиране и избор на конкретните параметри на системата, през законодателните промени, до избора на оператора и стартирането на работата на депозитната система”, посочват от МОСВ в отговор до ESGnews.bg.
Те не посочват кога ще въведат депозитни системи.
Крайният срок за въвеждането на депозитни системи е до 2029г. В разпоредбата посочена от МОСВ на член 44 изисква наличието на депозитна система за връщане за пластмасови бутилки за еднократна употреба. До 1 януари 2029 г. държавите членки трябва да гарантират, че всички депозитни системи за връщане спазват минималните изисквания. Този срок е след 2025, когато вече трябва да се събират обратно 77% от пластмасовите бутилки, пуснати на пазара. Това не е постижимо с действащата ни сега система за разделно събиране.
Защо все още се доставя храна в пластмасови кутии?
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, бизнес операторите, които използват определени пластмасови продукти за еднократна употреба (ППЕУ) по Приложение No1, част A, за пълнене с храни, включително напитки и готови ястия, на мястото на продажбата на краен потребител, прилагат мерки за намаляване на тяхното потребление ”, казват още от МОСВ.
От инситуцията допълват, че бизнес операторите трябва да осигурят алтернативни варианти, заместващи ППЕУ, в това число използване на съдове за многократна употреба.
Еднократните пластмасови кутии за храна са актуален казус в момента, тъй като от началото на годината видяхме как търговски обекти започнаха да таксуват по 20 стотинки на кутия, но без да дават възможност на клиента да донесе собствена кутия. Приложена по този начин, се подкопава смисъла на мярката, тъй като в европейската директива много ясно се казва, че насърчаването на използването на собствени съдове за храни и напитки от крайния потребител е един от начините за намаляване на използването на еднократни пластмаси. Изглежда у нас има разногласие между институциите по въпроса, поради което има пречки за пълноценното намаляване на излишната пластмаса при потреблението на свежи храни и напитки. Любопитно е какви са съображенията за хигиена и безопасност на храните, които не позволяват да се използва собствена кутия или чаша при покупка на свежи храни и напитки – това биха могли да разяснят от БАБХ и РЗИ, както и МОСВ. Резултатът от половинчатата мярка е, че в момента клиентът няма избор освен да плати 20-те стотинки и после да изхвърли поредната пластмасова кутия – очевидно е, че по този начин няма да намалим броя на пластмасовите отпадъци”, казва Евгения Ташева.
Какви са изискванията за хигиена и безопасност на храните, които възпират използването на съдове за многократна употреба при покупка на свежи храни и напитки?
Използването на клиентски съдове не съответства на законодателството в областта на безопасността на храните. Според БАБХ това съществено повишава риска от замърсяване на храните и възникване на здравословни последици както и за персонала на търговските обекти, така и за всички потребители.
От 2023 г. се въвежда задължително таксуване на пластмасови кутии за храна. В социалните мрежи и медийното пространство се заформи вълна от недоволство. Сдружението “Ние, Потребителите” призовава потребителите да използват забранените по закон кутии за многократна употреба.
Таксуването за пластмасови кутии се практикува дори когато потребителят не е получил такава. Това провокира организацията да призове повече граждани да изискват да използват своите кутии за многократна употреба.
Нашето проучване показа, че в повечето държави, в които практиката за използване на съдове за многократна употреба се прилага, инициативата за това е била на корпорациите и бизнесите. Има примери и за активно участие на правителствата и местните власти. Например в Италия, още когато през 2019 г. Директивата за намаляване употребата на пластмаса беше приета, са направени промени в националното законодателство – добавен е текст, който изрично допуска кутии на клиенти при условие, че са чисти, здрави и с капаци и т.н. и предвижда възможност продавачът да откаже продажбата, ако не отговарят на поставените условия”, казва Габриела Руменова, основател на платформата „Ние потребителите “.
Организацията допълва, че в много държави общините са домакини на събития, в които се насърчава употребата на многократни съдове при продажбата на храна и напитки по време на инициативи като състезания, турнири, културни мероприятия и др.
Другият метод за промяна може да включва натиск от страна на потребителите, които са екологично ориентирани.
И в България вече има много такива граждани. У нас, след повдигането на темата, много хора с настояване пред търговците успяха поне да постигнат това – за храни, за които не е належащо да бъдат поставяни в тези пластмасови кутии за еднократна употреба, като маслините например, да ги получават в пликче и таксата от 20 ст. да се сторнира на касата. Но това е първата, малка стъпка”, споделя още Габриела Руменова.
Според нея следващата по-голямата стъпка трябва да отведе България към реалното изпълнение на целта на Директивата.
Ако има действащо законодателство, което не допуска въвеждането на алтернативи, то как би могло да се промени, за да се изпълнява в цялост въпросната наредба? Планираме среща с министъра на екологията, за да го попитам като гражданин, да се запозная с неговото мнение и да обсъдим възможностите.”
Прочетете още:
Норвегия има депозитна система за пластмасови бутилки от 1902 г.
