През 1992 г. редица развити държави от ООН се съгласяват да започнат фонд, с който да се подпомагат развиващите се държави в борбата с глобалното затопляне. Фондът е в размер на 100 милиарда долара годишно и основните му добродетели са държавите, допринесли най-много за промените в климата.
Съответно, всяка от тези 23 държави трябва да допринася към фонда в зависимост от нанесените щети на планетата. Според нов анализ на мозъчния тръст ODI, някои плащат повече отколкото е нужно, други отбягват задълженията си.
Парите никога не стигат
Тазгодишната среща на върха COP28 през ноември ще се занимава с темата за финансите и климата – особено състоянието на развиващите се държави. В споразумението от 1992-ра размерът на помощите е определен на 100 милиарда долара годишно.
Това, обаче, е крайно недостатъчно за развитието на икономиките от третия свят. Освен това, според ООН, до 2030 г. ще са нужни близо 6 трилиона долара, за да могат те да намалят емисиите си до целевите нива.
Кои са държавите, които допринасят към фонда?
23 са държавите, които допринасят към фонда на ООН: Австралия, Австрия, Белгия, Канада, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Япония, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария, Обединеното Кралство и САЩ. Списъкът включва и Европейската икономическа общност – предшественика на ЕС.
Споразумението с ООН, обаче, не очертава колко трябва да плаща всяка от страните. Вместо това, ODI са преценили приноса на базата на приходите на държавата, въглеродните ѝ емисии от 1990 насам и размера на населението.
Анализът на мозъчния тръст показва, че само седем държави са заплатили дължимото спрямо тези критерии през 2020 г. – Дания, Франция, Германия, Япония, Нидерландия, Норвегия и Швеция. Това включва $8.66 милиарда от Франция и $16.09 милиарда от Япония за годината.
Според класацията на ODI, САЩ допринася значително по-малко отколкото трябва – $2.3 милиарда през същата година. Важно е да се отбележи, че Америка планира да внесе $11.4 милиарда през 2025 г. Анализаторите твърдят, че и това би било недостатъчно.
Важно е да се отбележи, че Китай, най-големият въглероден замърсител в света, не участва в този фонд. Голям пропуск са и петролните държави от Близкия изток и Русия. Техните икономики са изградени на базата на изкопаемите горива.
Най-големите държави-дарители
Изследването показва, че 27-те държави от ЕС са най-големият източник на финанси за климата. Общият ни принос е от 23.38 милиарда евро ($26.15) през 2020 г. Важно е да се отбележи, че тази сума не рефлектира всичките пари, които Европа използва да се бори с глобалното затопляне.
Не рефлектира, например, частните средства и инвестиции, нито колко харчи всяка държава за борба със своите собствени въглеродни емисии.
Още по темата:
