Миналата седмица Министерски съвет публикува проект за промени в работата на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка за обществено обсъждане. Съветът, създаден през 2020 г., трябва да помага на България да се движи бързо и да навакса със зеления преход.
Според съобщение на Министерски съвет, обаче, вече личат несъответствия в регулациите за Консултативния съвет и Европейското законодателство, специално около пакета „Подготвени за цел 55“, което пък налага промените. В рамките на общественото обсъждане, обаче, редица неправителствени и търговски организации изтъкнаха структурни проблеми в новото предложение.
Главно критиката се концентрира върху липсата на прозрачност за участието на експерти и организации в консултативния процес и поставиха под въпрос ефективността на Консултативния съвет като тяло, съставено предимно от политически лица.
Двутактова структура за Консултативния съвет
Според проекта за постановление на Министерски съвет, Консултативният съвет за зелената сделка се фокусира върху прилагането на законите от пакета „Подготвени за цел 55“. Целите, които текстът си поставя, са две: актуализация и повече ефективност.
Консултативният съвет следва да предоставя насоки за максимално бързо и правилно прилагане на европейското законодателство, свързано със зеления преход. Съответно, ще му бъдат възложени функциите да обсъжда и приема модели и анализи, свързани с декарбонизация, както и промени, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост и интегриране на екологични съображения в секторните политики.
Втората цел е да се подобри ефективността на работата на Съвета. Той ще има два състава – основен и разширен. В основния състав ще има политически лица, а в разширения – други заинтересовани страни.
Според текста, това ще подпомогне участието на експертни групи в зависимост от нуждите на Съвета, докато самият той има повече възможности за взимане на решения.
Критиките на организациите
Редица граждански и търговски организации отправиха критики към предложенията. Основният фокус панда върху разделянето на политическия състав от експертния и неравнопоставеността помежду им.
Според становището на Коалиция за климата, предложението би поставило в изолация редица заинтересовани страни, участници в ресорни комисии. Решението също така би било противно на идеята да се създава експертен капацитет във всички правителствени ведомства.
Според Българската стопанска камара разделянето на Консултативния съвет в два състава ще направи съставянето на кворум много трудно. Същевременно отделни заседания на двата съвета ще утежнят координацията помежду им.
Становището на КНСБ подчертава, че двустепенната структура ще създаде предпоставки за налагане на административни решения на база на обсъждания само в основния състав на Съвета.
„Соларна академия България“ предлага преразглеждане на основния механизъм за гласуване, за да се гарантира равно участие на държавния и неправителствения сектор. Също така, в прессъобщение, организацията предлага повече прозрачни критерии за включването на организациите в процеса. За ръководството на съвета, предлагат да бъде възложено на Министър-председателя или Заместник министър-председателя.
Още по темата:
Асен Христов: Зеленият преход в България се характеризира с тотална анархия