Днес, проблемите, свързани с изменението на климата, са от голямо значение за световната общност. Растящите емисии на парникови газове, разрушаването на екосистемите и замърсяването на околната среда имат сериозни последици за нашата планета и човешкото благополучие. Световният ден на климата ни призовава да действаме съвместно за намаляване на въглеродния отпечатък, опазване на биоразнообразието и създаване на устойчиви общества.
Утойчивото развитие се изправя пред редица предизвикателства. Климатичната дезинформация, зеленото мълчание, грийнуошингът и много други тенденции спъват борбата с климатичното изменение. Климатичната справедливост или нейната липса побира сама по себе си всички тези проблеми. Така налагането ѝ като стандарт придобива спешност.
Защо има страх от Зеления преход?
В началото на годината общественото внимание бе фокусирано около дебата за въглищните централи. Усещаше се концентриран обществен страх. Част от справедливия климатичен преход е повече прозрачност относно действията след затварянето на въглищните централи. Д-р Милена Статева има близо 25 годишна практика в областта на психологията. Нейните трудове в Климатека засягат именно такива теми. Тя обръща внимание на ефекта от липсата на прозрачност и излагането на климатична справедливост в риск. В края на 2022 година, Милена и екипът ѝ проведоха задълбочено изследване къде се “чупи” климатичната комуникация в България.
Проблемът не е, че хората хората не разбират или се страхуват без основания. Те се опасяват, че ще се повишат цените, че ще се загубят работни места. Десетки хиляди хора ще бъдат засегнати от това. Застрашени са не само служителите в топлоцентралите или мините, но и тези в администрацията. В това число и хората, които работят в магазинчетата в района. Тези места ще обезлюдят, съответно няма да има работа за лекари, за учители и много други. За това е много важно, когато се случи, как се изпълняват целите и да има справедлив климатичен преход. Това е жизненоважно за България, защото ЕС и ЕК са отделили страшно много средства по Зелената сделка.”
Тя допълва, че темата за въглищните централи в България е чувствителна. Забелязва се силният скептицизъм, който идва от липса на доверие към институциите. В това число и опасения за загуба на работни места.
Важно е да има чиста енергия, повече природосъобразни правителствени решения, но когато се налага промяна, е необходимо тя да е справедлива и да не буди гняв. В България има недоверие относно устойчивия преход. Част от проблематиката е липсата на прозрачност относно преквалифицирането на служителите във въглищните централи. Без нужната информация, няма как да имат информирано мнение относно този преход”, посочва Милена Статева.
Климатична справедливост в действие
Според Милена Станева се насажда идеята, че хората не разбират Зелената сделка. Тя вярва, че гражданите могат да разберат, че мините са вредни за здравето. Те могат да разберат ефекта, но когато живеят в район с централа, същевременно нямат друг поминък.
Някои хора се питат защо те трябва да се фрустрират, докато други свободно се движат с частни самолети. Това води до огромно неравенство”, категорична е Милена Статева.
Климатичната справедливост означава не само да се разделят ползите и товарът вътре в обществата, но и между държавите. Това изисква промяна в отношението ни към другите хора.
Аз познавам активисти, които са ми споделяли, че плачат за наводненията в Мианмар, но повечето хора, когато чуят, че има обявено бедствено положение, си казват, че това не ги засяга. Това ме навежда на мисълта, че трябва да развием различна ценностна система, в която всички признаваме взаимносвързаността си. Всички ние зависим от фермерите в развиващите се държави толкова, колкото и те зависят от това, което ние ще потребяваме. Ние трябва да признаем нашата свързаност”, казва Милена Статева.
Прочетете още:
