Антонио Гутериш призова фирмите за изкуствен интелект (AI) да разкрият истината за своя екологичен отпечатък, подчертавайки как изкопаемите горива са причина за климатичните и енергийните кризи. Генералният секретар на ООН произнесе реч по време на Лондонската седмица на действията за климата, в която обрисува суровата картина на планета, преживяла 11-те си най-горещи години в историята, предава Евронюз. Годишната среща в столицата на Обединеното кралство събира политици, ръководители на компании и неправителствени организации.
„Климатичният хаос се ускорява пред очите ни. Енергийната криза, подхранвана от войната в Близкия изток, разкрива безумието на един свят, пристрастен към въглеводородите. Ясно е, че нашият свят е изправен пред „Приказка за две кризи“, заяви Гутериш, визирайки „Приказка за два града“. На пръв поглед тези кризи може да изглеждат отделни. Но те споделят един и същ разрушителен произход – изкопаемите горива“ на британския писател от XIX век Чарлз Дикенс.
Гутериш предлага Инициативата за екологична прозрачност, свързана с AI
Антонио Гутериш специално призова компаниите за изкуствен интелект да публикуват информация за въглеродното замърсяване, което създават, както и за водата и земята, използвани за захранване на техните операции.
Гутериш, чийто мандат като генерален секретар изтича на 31 декември 2026 г., предложи Инициативата за екологична прозрачност, свързана с изкуствения интелект, като заяви, че компаниите за изкуствен интелект трябва да измерват и разкриват въздействието на все по-търсените си технологии – въздействие, което е посочено като причина за ограничаване на бързия растеж на центровете за данни.
Центровете за данни са огромни сървърни складове, захранващи изкуствен интелект и други цифрови услуги. Фирмите за изкуствен интелект са изправени пред нарастващ натиск, както от правителствата, така и на местно ниво в райони с центрове за данни, които поддържат изкуствен интелект, за повишена прозрачност и по-стандартизирано отчитане в цялата индустрия.
Проучване на ООН по-рано този месец установи, че съоръженията са консумирали повече електроенергия от всички страни с изключение на 10 през 2025 г. До 2030 г. те биха могли да използват повече енергия от всички страни с изключение на пет.
Анализът също така посочва, че потреблението на вода, енергия и замърсяването, свързани с AI, ще се удвоят само за четири години. Центровете за данни, необходими за захранване на изкуствения интелект, са представлявали около 1,5% от световното потребление на електроенергия през 2025 г. и ще представляват близо 3% от прогнозираното потребление на електроенергия в света до 2030 г.
„Въпреки тези очевидни опасения, общностите често остават в неведение за въздействието върху околната среда на инфраструктурата, която се изгражда около тях“, посочи още Гутериш.
Той смята, че компаниите за изкуствен интелект също трябва да се ангажират до 2030 г. да захранват своите съоръжения с електроенергия, произведена с възобновяеми технологии, като вятърна и слънчева енергия.
„Край на скритите разходи. Край на прехвърлянето на тежестта върху тези, които най-малко могат да я понесат. Време е да се признае истината“, заяви Гутериш на най-голямата независима конференция за климата в Европа.
Търсенето на електроенергия от изкуствения интелект нараства
Много големи технологични компании вече обещаха да захранват дейността си с по-чисти източници до края на десетилетието. Някои планират да го направят, особено използвайки слънчева и ядрена енергия, включително технологичните гиганти Amazon и Google.
Но надпреварата за внедряване на изкуствен интелект усложни тези ангажименти и доведе до рязко увеличение на емисиите на парникови газове, които идват от изгарянето на горива като петрол, въглища и газ и отопляват планетата. Регулаторните бариери също възпрепятстват проекти, благоприятни за климата.
В момента въглищата осигуряват около 30% от електроенергията, консумирана от центровете за данни в световен мащаб, според Международната агенция по енергетика. Възобновяемата енергия – предимно вятърна, слънчева и водна енергия – осигурява около 27%, природният газ – 26%, а ядрената енергия – 15%. Очаква се възобновяемите енергийни източници да задоволят само половината от това търсене през следващите пет години.
