Енергийната мрежа на Европа е поставена на изпитание, след като континентът е обзет от третата си гореща вълна за годината. Синоптиците предупреждават, че температурите в Средиземно море може да достигнат 43°C тази седмица, а Западна Европа се готви за потенциално рекордни горещини, предава Евронюз.
Франция вече е поставила повече от половината от своите 96 департамента под червена тревога за живота, призовавайки гражданите да избягват пряка слънчева светлина и да проявяват абсолютна бдителност.
От другата страна на Ламанша, Метеорологичната служба на Обединеното кралство предупреждава, че дневните температури в южната част на Англия могат да достигнат 38°C през следващите дни, заедно с опасни тропически нощи (където температурата никога не пада под 20°C за период от 24 часа).
Германия, Испания, Португалия и Швейцария също очакват извънредно високи температури, които вече започват да променят хода на всекидневието.
В цяла Европа стотици училища са затворени, а железопътното движение в оживени градове като Париж и Брюксел е намалено, за да се намали рискът от аварии. Парижкият фестивал Fête de la Musique се проведе през уикенда, но правителството забрани на гостите да пият алкохол на обществени места, за да намали риска от дехидратация.
Но има и друга жертва на екстремните горещини, която повечето хора не вземат предвид – електричеството.
Как високите температури влияят на енергийната мрежа на Европа
Европа често е свидетел на скок в потреблението на електроенергия по време на горещи вълни поради повишеното търсене на охлаждане. Всъщност, охлаждането на пространствата, което се състои предимно от климатици и вентилатори, е консумирало около 7% от световната електроенергия през 2022 г.
„Светът е в състояние на екстремни горещини, което води до по-високо търсене на охлаждане. Рекордно високите температури подхранват търсенето на климатици и водят до скокове в търсенето на електроенергия – което може да доведе до порочен кръг от увеличени емисии на парникови газове, които от своя страна правят света още по-горещ“, предупреди Международната агенция по енергетика (IEA) още през 2023 г.
По време на ранната лятна гореща вълна на 2025 г. Франция регистрира вечерен пик на електроенергията с 25% над средното за извънсезонния период поради охлаждане, въпреки че страната има относително нисък брой притежавани климатици.
Кои страни ще видят най-големите скокове в търсенето на електроенергия?
Уебсайтът за сравнение на цени Compare the Market е анализирал 85 страни, представляващи около 90% от световното потребление на електроенергия, за да разбере как се променя търсенето през месеците с екстремни температури.
Проучването сравнява търсенето през най-горещите 10% от месеците във всяка страна с търсенето през месеците с нормални температури.
Изследователите установиха, че Гърция е на първо място в световен мащаб, като търсенето на електроенергия се е увеличило с 38,62% по време на периоди на екстремни горещини. Това се равнява на допълнителни 143,08 kWh на човек в месец с екстремни горещини.
Черна гора е на второ място, като търсенето се е увеличило с 22,49%, следвана от Турция (21,91%), Хърватия (17,76%), Италия (14,22%) и Испания (8,86%).
Европейски страни с най-дълги годишни прекъсвания на електрозахранването
Когато общото търсене на електроенергия надвиши наличния производствен капацитет или физическите граници на електропреносната мрежа, това може да доведе до спадане на електрическата честота на системата, причинявайки прекъсване на електрозахранването.
Използвайки данни за прекъсванията от последните пет години, Compare the Market анализира и средната продължителност и прогнозните разходи за домакинствата от прекъсвания на електрозахранването в избрани страни.
Сред анализираните европейски страни, Унгария регистрира най-дългата средна продължителност на прекъсванията – 2,92 часа годишно, следвана от Словения с 2,16 часа и Гърция с 1,63 часа.
„Въпреки че Италия има по-кратка средна продължителност на прекъсванията от Гърция, голямата ѝ домакинска база означава, че тя регистрира най-високите общи прогнозни годишни разходи за домакинствата сред посочените европейски страни. Прекъсванията на електрозахранването в Италия се оценяват на около 154,7 милиона евро годишно, следвана отблизо от Полша със 152,1 милиона евро“, се казва в проучването.
Тези цифри идват от стандартно предположение за „стойност на загубеното натоварване“, използвано в енергийната икономика за оценка на разходите при липса на захранване (например разваляне на храна, загуба на отопление/охлаждане, прекъсване на интернет връзката и общи неудобства). Това не се основава на местните цени на електроенергията.
Могат ли възобновяемите енергийни източници да спасят европейската мрежа?
През юни и юли миналата година Европа преживя гореща вълна, при която температурите достигнаха 40°C, което доведе до увеличение на дневното търсене на електроенергия с до 14%. Това, в комбинация с прекъсванията на топлоелектрически централи, стана причина за двукратно до трикратно увеличение на средните дневни цени на електроенергията.
Според енергийния мозъчен тръст Ember обаче рекордното производство на слънчева енергия в ЕС е помогнало за поддържане на стабилност на електроснабдяването на фона на скока в търсенето.
„В пиковите дни на горещата вълна слънчевата енергия е доставяла до 50 GW електроенергия само в Германия, генерирайки 33–39% от електроенергията на страната“, посочват от Ember.
