Когато Starship на SpaceX бавно се отдели от стартовата площадка в Тексас на 20 април 2023 г., малцина очакваха първият полет на най-мощната ракета в света да приключи толкова бързо. Тълпите аплодираха, докато 33-те двигателя изстрелваха гиганта в безоблачното небе, но само 3 минути и 57 секунди след началото на планирания 90-минутен полет космическият кораб експлодира и се разпадна над океана.
Инженерите нарекоха това „бързо непланирано разглобяване“, а Илон Мъск – „вълнуващо“. Мисията бе обявена за успешна.
От инженерна гледна точка това беше вярно: Starship разширява границите на ракетните технологии и след последния си полет през юни 2024 г. мнозина смятат, че е на път да стане надеждна система за изстрелване на спътници и един ден – на хора.
Но след края на прякото излъчване инженерите откриха нещо тревожно, пише BBC. Изстрелването не само унищожи ракетата-носител, но и самата стартова площадка.
Катастрофалната експлозия на ракетата New Glenn на Blue Origin по време на рутинен тест на 28 май 2026 г. допълнително изведе на преден план екологичните рискове от изстрелванията на космически ракети.
Отломки, прах и разрушения в защитени територии
Стартовата площадка на SpaceX в Бока Чика се намира на южната граница на САЩ, с изглед към Мексиканския залив. Компанията изстрелва ракетите си на изток, за да се възползва от въртенето на Земята, а допълнително предимство е, че повечето отломки падат в океана – макар че въздействието на подобни инциденти върху морската среда остава до голяма степен неизвестно. Районът е обграден от държавни паркове и национални резервати за диви животни, представляващи ключови местообитания за защитени растения и мигриращи птици.
При запалването на двигателите площадката бе обгърната от облак прах и дим, който прикри истинския мащаб на разрушението. Ракетата прогори кратер в конструкцията и изстреля пясък, почва, метал и бетон на разстояние до 10 км.
За щастие никой не пострада, но камери заснеха част от щетите, а местното обществено радио съобщи за „пепел“, падаща върху населените места. Защитените зони наоколо бяха осеяни с отломки, официално документирани от Службата за риба и дива природа на САЩ.
SpaceX предварително се бе съгласила да спазва строги екологични условия бе тествала площадката, но не на пълна мощност. Мъск призна, че „масивна стоманена плоча с водно охлаждане“, предназначена да бъде поставена под ракетата при излитане, не е била готова навреме.
Компанията вече е възстановила площадката с подобрен дизайн. Но инцидентът подчерта растящата тревога сред екологичните организации относно непредвидените последици от ракетните технологии – особено когато нещата се объркат.
„Трудно е да се гледат тези огромни експлозии. Отломките, рискът от пожари, замърсяването на въздуха и водата – бихме искали да видим повече сигурност и тестове преди изстрелвания в близост до защитени зони.“, казва Сара Гейнс Бармайер, заместник-вицепрезидент в Асоциацията за опазване на националните паркове (NPCA).
Растяща тревога след природозащитниците
След експлозията в Бока Чика природозащитни групи заведоха правен иск срещу регулаторите, разрешили изстрелването. NPCA предупреждава за по-широк риск за крайбрежните райони и води кампания срещу нова търговска площадка в Джорджия, както и срещу разширяването на Кейп Канаверал във Флорида.
Въпреки че точният мащаб на замърсяването, изхвърлено на Кейп Канаверал от експлозията на ракетата на Blue Origin през май 2026 г., все още не е напълно проучен, първоначалните доклади сочат, че е разрушена площадката за изстрелване и са повредени няколко близки сгради. Смята се, че потенциално опасни отломки от ракетата са били изхвърлени в океана и се очаква да бъдат изхвърлени на брега през следващите дни.
Уязвимата екосистема на нос Канаверал
Известен като база за изстрелвания на НАСА, районът около Кейп Канаверал отново е в центъра на вниманието. Министерството на военновъздушните сили на САЩ в момента оценява въздействието върху околната среда от изграждането на нова площадка за изстрелване на Starship и проведе серия от публични срещи в района, за да събере местни мнения. Едно от предложените места включва преустройство на съществуваща площадка, но другото – значително по-спорен вариант – предвижда изграждане на изцяло нова, по-близо до периметъра на защитените територии..
„Тези места са свикнали с въздействията на космическата индустрия. Но новите предложения се приближават все повече до защитени зони и именно това ни тревожи.“, казва Бармайер от NPCA.
Нос Канаверал е заобиколен от международно значими растения и диви животни, включително Националния резерват на остров Мерит, една от най-биологично разнообразните зони в света.
„В рамките на периметъра има приблизително 1133 вида растения, 141 вида риби, 74 вида земноводни и влечуги, 318 птици и 29 вида бозайници. Двадесет и един от тези видове са федерално защитени – сред тях ламантини, морски костенурки и американски белоглави орли.“, казва Дон Данкерт, ръководител на екипа за управление на околната среда в Космическия център „Кенеди“ на НАСА в Кейп Канаверал.
Какво показват 40 години наблюдение
НАСА наблюдава въздействието на изстрелванията от района повече от 40 години, започвайки с ранните полети на космическата совалка. В изявление НАСА заявява пред ВВС, че след 135 изстрелвания за период от 30 години основните въздействия са „натрупване на алуминиеви частици, увреждане на растителността и временно намаленото pH в съседните водни басейни“.
Тези ефекти се свързват с горивото, използвано в ускорителите на твърдо гориво на совалката – технология, която присъства и в мисията Artemis през 2022 г. НАСА твърди, че следи качеството на водата и въздуха и че „острият удар върху популациите на дивата природа е бил минимален“.
„Всички превозни средства, използвани при изстрелванията на НАСА, се тестват обстойно, преди да им бъде разрешено да излетят. Целта е въздействието върху околната среда да бъде минимално и да не причинява дългосрочни щети.“, казва Данкерт.
Същото не може да се каже за руския еквивалент – първият в света космодрум в Байконур, Казахстан. Там огромни площи степ са замърсени от канцерогенно гориво, разлято от изхвърлени ракети.
Парадоксално, разполагането на стартовия комплекс на Кейп Канаверал е помогнало за опазването на околната среда. Огромни части от крайбрежието на Флорида са свръхзастроени с хотели, ресторанти и апартаменти, но поради съображения за сигурност никой не може да строи твърде близо до мястото на изстрелване, което неволно е съхранило природата.
Европейският космодрум в Куру: баланс между технологии и природа
Междувременно, в Куру, Френска Гвиана, Европейската космическа агенция (ЕКА) се подготвя за първото изстрелване на Ariane 6. Космодрумът с площ от 650 кв. км се намира северно от екватора, заобиколен от тропически гори и мангрови блата – дом на богато биоразнообразие, включително ягуари, считан за „почти застрашен“ вид.
„Много добре е запазен. Няма земеделие, съответно няма химикали или пестициди, а ловът в района е забранен.“, казва Люс Фабрегетс от ЕКА.
Космодрумът се следи постоянно за качеството на въздуха, почвата и водата. Въведени са и специфични мерки за защита на дивата природа – например новата слънчева ферма е оградена така, че жабите да могат да преминават през специални отвори. Но, както и в Кейп Канаверал, изстрелванията на ракети с твърдо гориво водят до повишени нива на алуминий и киселинност в околната среда.
„Въздействието е много малко, преходно и се простира само на около 500 м около мястото на изстрелване“, казва Фабрегетс.
Окончателното сглобяване на първата ракета Ariane 6 вече се извършва на стартовата площадка в подготовка за изстрелване през юли. А както Илон Мъск би потвърдил, когато става въпрос за първи полети, провалът винаги е възможен. Ветераните от програмата за изстрелване на ESA със сигурност ще бъдат напрегнати.
Първата ракета Ariane 5, изстреляна през юни 1996 г., продължи само 39 секунди, преди да експлодира заради софтуерна грешка. Макар очакванията към нейния наследник да са високи, екипите вече са разработили най-лошите сценарии. Освен че изстрелването се извършва само при подходяща посока на вятъра, за да бъдат отнесени евентуални отломки към морето, ракетата е проектирана да се разпадне на малки парчета, за да се минимизират щетите при удар в земята.
Космосът и екологичната перспектива
От първите изображения на нашата крехка синьо-зелена планета от космоса до съвременните спътници, които наблюдават времето и климатичните промени, космосът промени начина, по който гледаме на околната среда.
Но неконтролираното развитие на космодруми или бързането за създаване на нови системи за изстрелване, без да се отчита въздействието на евентуален провал, рискува да подкопае тези усилия.
Въпреки това Бармайер е оптимист:
„Вярваме, че можем да намерим баланс и че индустрията и опазването на природата могат да съществуват рамо до рамо.“
