Шокът от цените на изкопаемите горива, предизвикан от войната срещу Иран, разкри опасната зависимост на Европа от петрол и газ. Но вместо да го приемат като предупреждение, правителствата в целия ЕС удвояват усилията си – с планове за изграждане на почти 60 гигавата нови газови централи, които биха могли да поставят континента в зависимост от изкопаемите горива за десетилетия напред, предупреждава нов анализ, цитиран от Евронюз.
Докладът „Търговци на криза“, публикуван от активистката група Beyond Fossil Fuels (BFF), установява, че планираните газови централи, ако бъдат построени, ще изгарят около 28 милиарда кубически метра газ всяка година – еквивалентно на около девет процента от прогнозирания внос на газ в ЕС или годишното потребление на газ от 46,4 милиона домакинства.
Цените на природния газ в Европа вече са се повишили с 60% от началото на войната, като Европа влезе в кризата с много по-ниски нива на съхранение на газ, отколкото през последните години – 46 милиарда кубически метра в края на февруари 2026 г., в сравнение с 60 милиарда кубически метра година по-рано.
Домакинствата и предприятията понасят най-тежките последици от нарастващите сметки за енергия и задълбочаващата се криза с разходите за живот.
„Изграждането на повече газови централи няма да предпази хората в Европа от бъдещи енергийни кризи – то ще задълбочи зависимостта ни от вноса на нестабилни изкопаеми горива, докато енергийните компании печелят. Истинското решение е създаването на стратегия за постепенно премахване на изкопаемите горива, като същевременно се ускорява напредъкът в областта на възобновяемите енергийни източници, съхранението на енергия, мрежите и чистата гъвкавост“, казва Джулиет Филипс, активист в областта на енергетиката в Beyond Fossil Fuels.
Германия е на фронтовата линия на новата газова енергия
Докладът твърди, че мощен съюз от политици и енергийни компании тласка Европа все по-дълбоко към зависимост от изкопаеми горива под прикритието на енергийна сигурност. Това създава „самозасилващ се цикъл“, който обогатява енергийните компании, като същевременно оставя домакинствата изложени на бъдещи ценови шокове.
В него се посочва Германия като ярък пример. Германското правителство планира да добави 12 гигавата капацитет на електроцентралите до 2031 г., 10 от които са предназначени за водородни, газови централи.
Въпреки че това е по-малко от първоначалните планове на коалиционното правителство да предложи 20 GW газов капацитет до 2030 г., увеличението все още е значително към съществуващото портфолио на страната от приблизително 31 GW. Германското правителство постановява, че всички новопостроени газови мощности трябва да се декарбонизират до 2045 г. – въпреки че оставя отворена вратата за постигане на целта чрез улавяне и съхранение на въглерод (CCS), за което критици, включително Институтът за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA), предупреждават, че не е доказано или рентабилно решение.
По-специално, BFF твърди, че макар министърът на енергетиката на Германия Катерина Райхе да е в центъра на енергийната политика на страната, тя не е неутрална. BFF твърди, че тя внася про-газова позиция в ролята си, след десетилетие работа с дъщерното дружество на E.ON Westenergie AG, което снабдява над 6,6 милиона души с енергия от изкопаеми горива, и с VKU, влиятелна лобистка група за общински енергийни услуги.
Откакто встъпи в длъжност, Райхе настоява за разширяване на газовите електроцентрали, застъпва се за това ЕС да облекчи крайните си срокове за нулеви нетни емисии, за да защити индустрията, и предлага съкращения на субсидиите за слънчева енергия и мрежата. Миналия месец тя подкрепи и отмяната на германския Закон за отопление, фокусиран върху възобновяемите енергийни източници.
Германците вече плащат най-високите сметки за енергия в ЕС поради високото излагане на страната на колебливите световни пазари на газ и петрол, които определят цените на електроенергията. Около 95% от консумирания газ в Германия идва от внос.
Докладът също така подчертава, че Полша и Румъния имат значителни държавни дялове в петрола и газа, които влияят на политическите решения. В Полша държавата е мажоритарен собственик на комуналните дружества PGE и ENEA и е основен акционер в енергийните и комунални конгломерати Orlen и Tauron.
В Румъния производителят на газ Romgaz е 70% държавна собственост, докато държавата държи 20,7% дял в петролната компания OMV Petrom. Двете компании съвместно разработват газовия проект Neptun Deep Black Sea на стойност 4 милиарда евро, който се очаква да удвои производството на газ в Румъния от 2027 г.
Гъвкава енергия: Защо Европа не може да продължи напред?
Плановете на Германия за енергийна сигурност подчертават по-широк проблем – съществуващата електроенергийна система е изградена около енергия от изкопаеми горива и енергийната сигурност отново се използва, за да се оправдае запазването на статуквото, вместо да се инвестира в реформи.
Като изисква 10 GW от новия си енергиен капацитет да може да генерира електроенергия непрекъснато за по-дълъг период от време, Германия на практика фаворизира газовите централи. В момента на тях се разчита в цяла Европа, за да се осигури гъвкава енергия – балансиране на мрежата, когато производството на вятърна и слънчева енергия не отговаря на търсенето.
Но активисти и енергийни анализатори твърдят, че този подход може да остави страните със блокирани активи. Фокусирането върху съхранението на енергия в батерии и други решения за чиста гъвкавост може да бъде по-евтино и по-устойчиво.
„Чистата гъвкавост се разраства бързо. Цените на батериите в мащаба на мрежата достигнаха рекордно ниско ниво през 2025 г., продължавайки десетгодишна тенденция, докато инсталираният капацитет се увеличи повече от два пъти само за две години – което прави батериите по-евтина алтернатива на новия газ за краткосрочно балансиране на мрежата, която също така е по-бърза за изграждане“, казва енергийният анализатор на мозъчния тръст Ember д-р Беатрис Петрович.
Само в Германия се очаква капацитетът на батериите да нарасне от 2,5 GW през 2025 г. до над 10 GW през следващите няколко години. В комбинация с гъвкавостта на търсенето, осигурена от изкуствен интелект, от нарастващия парк от електрически превозни средства и термопомпи, този напредък показва, че политиците трябва внимателно да оценят рисковете от прекомерно изграждане на изкопаеми активи, включително прекъсване на доставките на газ и невъзстановими разходи за сметка на данъкоплатците.
Търговете за капацитет в Полша отиват още по-далеч – те изрично позволяват участие само на газови агрегати, формулирани от правителството като „стабилизиране на системата и енергийна сигурност“. Но ново изследване на Кшищоф Бодзек от Силезкия технологичен университет предполага, че това е и политически избор, а не неизбежна необходимост – установявайки, че до 2040 г. само локалното енергийно балансиране може да измести нуждата от 20,8 GW газови електроцентрали.
Приоритизирането на газа като контролируем източник на енергия е особено проблематично, защото отклонява инвестициите и политическия фокус от това да направят възобновяемите енергийни източници по-гъвкави чрез неща като съхранение на енергия в батерии, реакция от страна на търсенето и тарифи, базирани на времето на потребление.
Германия е ярък пример за това колко изостава най-голямата икономика в Европа в това отношение. Докато страни като Франция, Италия, Испания и Швеция имат покритие с интелигентни измервателни уреди от 95% или повече, малко под 4% от германските домакинства са имали интелигентен измервателен уред в края на септември 2025 г.
Интелигентните измервателни уреди са необходимост за динамичните тарифи за електроенергия, които от своя страна са от съществено значение за съгласуване на променливото производство от възобновяеми източници с потреблението – и за намаляване на зависимостта от газ като резервен източник.
„Енергийната сигурност не може да се използва като претекст за обогатяване на индустрията за изкопаеми горива чрез нови газови сделки. Европейските домакинства и предприятия се нуждаят от точно обратното – по-ниски сметки, по-голяма устойчивост и свобода от шокове в цените на изкопаемите горива“, казва Филипс.
BFF призовава лидерите на ЕС да одобрят дългосрочна рамка за постепенно намаляване на структурната зависимост на Европа от изкопаемите горива – подкрепена от измерими цели и ускорени инвестиции във възобновяеми енергийни източници, съхранение и мрежова инфраструктура.
Европейската комисия вече предложи пакет от нови мерки, AccelerateEU, в отговор на настоящата криза, но BFF твърди, че те не са достатъчни за структурната промяна, необходима за предотвратяване на трайната уязвимост на Европа към шокове в цените на изкопаемите горива.
