До ноември българските гори и защитени територии – национални паркове, резервати и поддържани резервати – са в повишен риск от пожари, като до петък има висок до екстремен риск от пожари в страната според Европейска информационна система за горски пожари (EFFIS). Заради изменението на климата, което води до все по-високи средни температури и по-интензивно засушаване, тенденцията е пожароопасният сезон да започва все по-рано и да трае все по-дълго – далеч извън рамките на традиционния летен период.
На повечето места сезонът с повишен риск от пожари беше определен още в началото на април със заповеди на областните управители, но в някои области, като Бургас, Смолян, Стара Загора – още през март. Краят на пожароопасния сезон в горите през 2026 г. е обявен за 31 октомври или за 30 ноември – в зависимост от спецификите на областта. Обявеният от министъра на околната среда и водите край на пожароопасния сезон за всички защитени територии е 31 октомври.
WWF напомня, че през последните три десетилетия размерът на засегнатите от пожари площи рязко се е увеличил. Резултатът е загуба на ресурси, биологично разнообразие и намалена роля на горите като вододайни, противоерозионни и противосвлачищни зони. В не малко случаи пожарите засягат и имущество, а за съжаление и човешки животи.
Над 95% от пожарите са предизвикани от човека
„Над 95% от горските пожари започват в резултат от човешка намеса – и това не винаги са грешки като изхвърлени фасове, за които инстинктивно може да се досетим. Гората може да пламне и от изхвърлени сред природата счупени стъкла или пластмасови бутилки пълни с течност, които действат като лупа. Нагретият ауспух на работеща кола също може да подпали сухи треви; понякога на дъното на барбекюто в гората може да има тлеещи въглени, които силен вятър да разнесе. Осем от десет горски пожари започват в земеделски или урбанизирани територии и после се прехвърлят в горите – например при случайно удряне на камък от метален плуг по време на обработката на ниви, както и при незаконно палене на стърнища и др. Затова е много важно всеки от нас да е наясно не само с тези специфични рискове, а и с това, че пожароопасният сезон не е само в разгара на лятото от юли до август. В общия случай той вече продължава от март до ноември. Това налага да сме бдителни почти целогодишно.“ Това каза Костадин Вълчев, инженер лесовъд и старши експерт „Гори“ във WWF България.
Как да намалим риска от пожари?
Ето какви са препоръките на WWF за безопасно поведение на базата на заповедите и опитът на организацията на терен:
1. Не палете огън на открито през пожароопасния сезон.
2. Не палете стърнища. Изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските територии е изрично забранено.
3. Не хвърляйте фасове и кибритени клечки в горски и тревисти местности, включително през прозорците на автомобили. Отделяйте ги и ги прибирайте в подходящ съд.
4. Пазете запалки и кибрити далеч от деца.
5. Не пускайте пиратки, бомбички, фойерверки и други пиротехнически изделия. Освен че носят риск от пожар, те създават и огромен стрес за дивите животни.
6. Не оставяйте стъклени и пластмасови бутилки в гората или в полето – те могат да имат ефект на лупа и да възпламенят сухи треви.
7. Избягвайте паркирането след дълго шофиране върху сухи треви, защото може да се възпламенят от горещи части (ауспух и др.), капещо горещо масло и други течности, особено при по-старите автомобили.
Всички моторни превозни средства, които навлизат в горите, трябва да са технически изправни, с изпускателна уредба, недопускаща отделянето или изхвърлянето на искри, и снабдени с пожарогасители.
8. Не оставяйте уреди (включително лампи) без надзор, ако сте на къмпинг. Не напускайте мястото, преди да сте се уверили, че няма опасност от възникване на пожар.
9. Не препоръчваме да изгаряте растителни отпадъци в дворовете си. Не забравяйте, че огънят може за секунди да достигне съседни къщи, постройки, насаждения, гори.
10. Забранено е разчистването чрез изгаряне на отпадъци, включително сухи клони и треви, в горски участъци! То трябва да се извършва само чрез събиране, окосяване и извозване на определени за това места.
