Устойчивото развитие, по смисъла на Целите за устойчиво развитие е основанo на модел, който комбинира цялостна и дългосрочна визия на страните, за подобряване на живота на хората навсякъде по света. Докато за участниците, подготвяли този план от Стокхолм 1972 до Срещата на ООН през септември 2015 това е една карта за бъдещо устойчиво развитие, то за младежите, Целите за устойчиво развитие са план за действие, в който те са активни участници за изграждане на живот в по-чиста планета, просперираща икономика и социално благоденствие.
Затова и целите често се наричат младежки цели, защото те дават възможност на младите хора да отбележат кои са най-наболелите глобални проблеми, с които те биха искали да се справят. Разглеждайки тези проблеми от призмата на здравето и благосъстоянието на юношите и младежите, те идентифицират следните рискове: пътнотранспортни произшествия, достъп до безплатна и квалифицирана здравна помощ, грижа и промотиране на психично здраве, ранна бременност, превенция и намаляване на употреба на наркотични вещества.
Ръст на психичните разтройства сред младите след пандемията от Covid-19
Доклад на Световната здравна организация посочва, че за 2021 г. смъртните случаи на юноши и младежи на възраст между 10 и 24 г. е 1.5 милиона, като броят на случаите варира от най-ниската стойност в Европа и Северна Америка, до най-високата в Африка на юг от Сахара. Сред най-честите здравни проблеми сред юношите на възраст между 10 – 19 г. са неумишлените наранявания, междуличностното насилие, депресията, злоупотребата с наркотици, консумацията на алкохол и канабис, тютюнопушенето, ХИВ/СПИН заболявания и ранна бременност и раждане.
В ЕС се наблюдават подобни проблеми, но акцентът който се поставя е върху психичното здраве и грижата за благосъстоянието. Психичните разстройства сред младежите се повишават значително след пандемията COVID-19 , като 1 от 7 младежи на възраст от 10-19 г. страдат от психичните разстройства. Затова и грижата за психичното здраве е приоритет за ЕС, тъй като чрез информираност, навременна намеса и ранна интервенция, психичните разстройства могат да се лекуват и да подобрят психичното здраве на младежите, които не само могат да развият потенциала си, но и да бъдат по-адаптивни към променящия се свят, да допринасят положително към общността си и да бъдат успешни и продуктивни в училище и на работното място.
В България сред основните проблеми при юношите и младежите са тютюнопушенето, което е най-високо в ЕС, като процентът на момичета пушачи на възраст 15 г. е 38%, за разлика от ЕС – 26%. Друг сериозен проблем е употребата на алкохол, както и наднорменото тегло и липсата на физическа активност. По отношение на психичното здраве не се води статистика за процента деца и младежи, които имат нужда от подкрепа, но според Уницеф България, 1 от 5 деца се сблъсква с проблеми с психичното здраве като „депресия, тревожност и поведенческо разстройство“, които са често свързани със заобикалящата ги среда.
Решения
Сред основните решения са превенцията и създаване на по-здравословни навици, които са най-често свързани с физическа активност, хранене и социална ангажираност. Също така е важно да се вземат под внимание и рисковете, които могат да повлияят на психичното здраве: промяна в обстоятелствата, поява на нов член на семейство, раздяла на родители, преместване или загуба на приятел, бедност. Това са само част от промените, които могат да отключат емоции и тревожност, с които децата, юношите и младежите трудно се справят. Затова е важна и подкрепящата среда у дома, в училище, в университета или на работното място.
По отношение на работното място, наблюдаваме практики за грижа на психичното здраве и благоденствие на служителите, които включват: ангажиране на специалисти по психично здраве и коучинг, дни за семейството, възможност да доведеш домашен любимец на работното си място, тренинги за справяне със стреса и насърчаване на физическата активност. В по-глобален мащаб има различни инициативи, водени от ООН и Световната здравна организация за измерване на здравословните индикатори при младежите и предприемане на мерки за справяне с проблемите.
В ЕС съществуват различни инициативи, свързани със събирането на информация за политики, фокусирани върху младежкото здраве – Youth Wiki. По отношение на психичното здраве е създадена платформата iFightDepression, целяща превенция чрез повишаване на информираността, справяне със стигмата и повишаване на здравната грамотност, и насърчаване на търсенето на навременна помощ.
В България Национална стратегия за младежта 2021-2030 г. е водеща за прилагането на холистичен и системен подход за подобряване на благоденствието на младежите. По отношение на здравето, стратегията посочва нуждата от професионална здравна информация за здравословен начин на живот и хранене, както и фокус върху превенция на проблемите, свързани с темите за психичното и репродуктивното здраве. Изложените резултатите с най-често срещаните рискове върху благосъстоянието на юношите и младежите, всъщност са и критика към нас като родители, роднини, приятели.
Изборът е наш – дали да дадем добър пример чрез нашите действия, или да четем поредната статистика, без да променяме нашето поведение. Деца, юноши и младежи копират това, което ние, възрастните правим, така че преди да погледнем какви промени трябва да направим за децата ни, първо нека направим промените в нас самите. Но не утре, не след края на седмицата или другата година. Нека започнем с промяната сега или поне с осъзнаването, че днешните нездравословни решения за мен, могат да имат отрицателното въздействие за младите хора около нас. Бъдете лидер и модел за подражание!
Статията е подготвена в партньорство с ESG Lab и е част от информационната кампания “Устойчив начин на живот”. Автор е Оля Пенева, Експерт бизнес и човешки права, Мениджър ESG Help Desk, ESG Lab в Стопански факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Визиите на кампанията можете да намерите ТУК.
Прочетете още:
