За пръв път Европейският съюз ще се опита да регулира състоянието на почвите, за да ги предпази от ерозия, дезертификация и деградация. Нов пакет от мерки цели да организира всички национални изследователски институти, които се занимават с проблема, заедно с тези на Европейско ниво, в обща рамка за мониторинг. Според прессъобщение на Европейската комисия, уеднаквяването на методологията ще бъде подкрепено от Европейския сателит „Коперник“.
Въпреки стъпката, законът срещна критиката на евродепутати от групата на зелените, които определиха предложението като разводнено, защото не задължава Държавите членки да предприемат конкретни мерки за опазване на здравето на почвите.
Първата стъпка е мониторинг
Според Европейската комисия, 60% до 70% от почвите в ЕС са в нездравословно състояние, докато един милиард тона почва се отмива ежегодно заради ерозия. Това означава, че плодородните горни слоеве, подходящи за земеделие, намаляват бързо.
В рамките на тези регулации Европейската комисия иска да обедини много източници на данни за почвите на едно място със съгласувана методология. Тези данни биха били достъпни на властите в съответните държави и на земеделците, като финалната цел е постигане на нулево замърсяване до 2050 г.
Данните ще променят начина, по който състоянието на почвата се изследва. Съответно, това ще позволи да се наблюдават тенденции, плодородност на регионите, ефектите на сушата, задържане на вода и ерозия. Държавите членки ще трябва също така да идентифицират добрите и лошите практики и да ги споделят като част от данните, дефинирайки практики за заздравяване на деградирали почви.
Пожелателни мерки
Много важен аспект на пакета от мерки е, че той не поставя допълнителни отговорности и задължения върху земеделците, а се фокусира предимно върху събирането на данни и свободния достъп до добри практики.
Същевременно, целта за „изчистване и заздравяване“ на почвите в Европейския съюз до 2050 г. е строго пожелателена и не е законово обвързваща, за разлика от останалите регулации за борба с климатичните промени със срок до 2050 г.
Още по темата:
Драгоманското блато е почти напълно пресушено, започва процес на възстановяване
