В цялата страна има нефунциониращи, изоставени и с неясна собственост, но потенциално опасни речни бариери и корекции на реките. Повечето от тях са изградени преди 1989 г. Те варират от малки съоръжения като прагове и бентове, които могат да задържат вода и наноси, до неизползвани съоръжения за водохващане, воденици и малки водноелектрически централи, съобщава природозащитната организация WWF България.
Бариерите възпрепятстват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите често води и до натрупване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, така и местните общности, които губят възможности за препитание, риболов, отдих и устойчив туризъм.
Ново проучване на WWF, изготвено в рамките на проект за възстановяване на река Лом, показва, че само по поречието на Лом са идентифицира над 40 речни бариери, повечето от които отдавна не носят полза, но вредят на реката и местните хора, като създават риск от наводнения и намаляват качеството на водата и рибните популации.
Всички те попадат в защитени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в защитени територии по смисъла на българското законодателство. Те нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите.
„Все още срещаме разбирането, че щом едно съоръжение е изградено в миналото, то задължително е полезно и днес. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, построени през 70-те и 80-те години, не са поддържани и вече не изпълняват първоначалната си функция. Някои от тях дори създават риск – например, когато са полуразрушени, те променят посоката и силата на речното течение по непредсказуем начин и създават опасност от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са предпоставка за сериозни наводнения. Съвременните разбирания за управление на реките показват, че връщането към по-естествено състояние на речното корито, когато реката има достатъчно място да се разлива при високи води и няма препятствия по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, така и за природата.“, коментира Стоян Михов, еколог и ръководител на програма „Води“ във WWF България.
Къде са рисковите участъци по поречието на Лом?
Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две защитени зони от Натура 2000 (защитени зони „Река Лом“ и „Западна Стара планина и Предбалкан“) и в защитена местност „Река Лом“. Съществуването им възпрепятства миграцията на защитени от закона рибни популации – като големия щипок и малката кротушка – и противоречи на заложената от българските институции цел на поддържане на свързаност на местообитанието на тези и други видове.
Проучванията на WWF се фокусират върху два участъка с голяма концентрация на речни бариери, част от които в голяма степен са непреодолими за рибите и възпрепятстват миграцията и размножаването им. Други предизвикват ерозия и изместване на речното корито, което създава риск от наводнения. Първият участък обхваща каскадата от прагове и бентове между село Замфир и квартал Момин брод на град Лом, а вторият – бариерата край махала Фалковец при село Яньовец.
