COP30 е 30-ата годишна среща на ООН за климата. Тази година тя се провежда в Белем, Бразилия. Всяка година държавите се събират в различна точка на света, за да обсъдят мерки за справяне с изменението на климата. Страната домакин се избира от участващите страни след номинация от региона домакин.
Това е първият път, когато конференцията се провежда в Бразилия. Изборът на Белем, в амазонската тропическа гора, предизвика значителни предизвикателства. Някои делегации се затрудняват да резервират достъпно настаняване, което води до опасения, че по-бедните държави може да бъдат възпрепятствани от цените.
Решението за разчистване на участък от амазонската тропическа гора, за да се построи път за срещата на върха, също се оказа спорно. Бразилия също така продължи да издава нови лицензи за петрол и газ, които, наред с въглищата, са изкопаеми горива, основната причина за глобалното затопляне.
Решаващ момент за климата
COP30 се провежда в решаващ момент, когато глобалните климатични цели са под напрежение.
В Париж през 2015 г. близо 200 държави се споразумяха да се опитат да ограничат повишаването на глобалната температура до 1,5°C над „прединдустриалните“ нива и да го задържат „доста под“ 2°C.
Има много силни научни доказателства, че въздействието на изменението на климата – от екстремни горещини до покачване на морското равнище – би било много по-голямо при 2°C, отколкото при 1,5°C.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви на откриващата сесия, че неуспехът да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C е морален провал и смъртоносна небрежност. Той подчерта, че е постигнат известен напредък, но той не е достатъчно бърз.
Отсъствие на редица лидери
Тази година се забелязва отсъствието на ключови лидери, включително китайският президент Си Дзинпин и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Китай, САЩ и Индия са страните с най-големи източници на газове, затоплящи планетата, които няма да присъсътват на срещата на върха. Те са отговорни за коло 52% от въглеродния диоксид, задържащ топлината в света от изгарянето на въглища, петрол и природен газ.
Очаква се Китай да изпрати своя делегация, когато преговорите започнат, но правителството на САЩ заяви, че няма да изпраща високопоставени служители.
В реч пред ООН през септември, президентът на САЩ нарече изменението на климата „най-голямата измама, извършвана някога по света“ и фалшиво атакува огромните научни доказателства за повишаване на температурите. Той също така обеща да стимулира добива на нефт и газ, да се оттегли от Парижкото споразумение за климата и да отмени зелените инициативи, въведени от неговите предшественици.
Предишни срещи на върха бяха критикувани заради големия брой участници, свързани с въгледобивната, нефтената и газовата промишленост. Активистите твърдят, че това показва продължаващото влияние на защитниците на изкопаемите горива.
Климатични планове на страните
Преди COP30, страните трябваше да представят актуализирани планове, в които подробно се описва как ще намалят емисиите си на газове, затоплящи планетата. Само една трета обаче го направиха до края на октомври.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди, че „превишаването“ на 1,5°C е неизбежно, като се има предвид колко близо е целта и колко високи остават емисиите.
ООН се надява, че COP30 ще демонстрира засилен ангажимент към процеса, определен в Париж. Нов доклад на Организацията на обединените нации установява, че само 60 страни по Парижкото споразумение, обхващащи 63% от емисиите на парникови газове, са представили или обявили до 30 септември 2025 г. нови национално определени приноси, съдържащи цели за смекчаване на последиците за 2035 г.
Бразилия се надява да постигне съгласие по стъпките за изпълнение на ангажиментите, поети на предишни COP, но дали това ще се случи, предстои да разберем.
Какви са резултатите от последните срещи COP?
На COP28 през 2023 г. страните за първи път се споразумяха за необходимостта от „преход от изкопаеми горива в енергийните системи“. Но този текст не беше засилен на COP29 през 2024 г., както мнозина се надяваха.
По време на COP28 също така страните се споразумяха да утроят глобалния капацитет на възобновяемите енергийни източници – като вятърната и слънчевата енергия – до 2030 г. Въпреки че се прогнозира бърз растеж на възобновяемите енергийни източници, Международната агенция по енергетика казва, че светът не е на път да постигне тази цел.
На COP29 по-богатите страни се ангажираха да предоставят на развиващите се страни поне 300 милиарда долара (около 229 милиарда британски лири) годишно до 2035 г., за да им помогнат да се справят с изменението на климата. Но това е далеч по-малко, отколкото по-бедните страни казват, че се нуждаят.
Това споразумение включваше и стремеж за увеличаване на тази сума до 1,3 трилиона долара от публични и частни източници.
На срещата на върха на лидерите COP30 Бразилия стартира „Механизма за вечни тропически гори“ – фонд, който се надява да набере 125 милиарда долара (95 милиарда британски лири), за да се опита да предотврати загубата на тропически гори. Но Обединеното кралство заяви, че няма да ангажира публични средства, въпреки че ще насърчи частния сектор да инвестира.
В Белем лидерите ще обсъдят нови национални планове за борба с климата, необходимостта от спасяване на дървета, които абсорбират въглеродно замърсяване, как общностите могат да се адаптират към затоплянето и как да помогнат финансово на развиващите се страни, най-силно засегнати от изменението на климата. Това означава да се изготвят пътни карти за увеличаване на адаптацията, ускоряване на прехода към изкопаеми горива и мобилизиране на капитал с бързина и мащаб.
Изпитанието за конференцията COP30 за изменението на климата в Белем е ясно – да се справим с разминаването между климатичната реалност и климатичния отговор.
