Следващата седмица представители на държави, организации с нестопанска цел, академични среди и други ще се съберат за COP30 в Белем, Бразилия. На тази годишна среща заинтересованите страни ще обсъдят глобалните усилия за справяне с изменението на климата. Преди това, Програмата на ООН за околната среда (UNEP) публикува своя годишен Доклад за разликата в емисиите, който предоставя преглед на разликата между прогнозираните глобални емисии и текущите ангажименти на страните.
Тазгодишният доклад разкрива, че при настоящите обещания, прогнозираното покачване на глобалната температура през този век е спаднало само леко. В него се казва, че това насочва света към сериозна ескалация на климатичните рискове и щети.
Недостатъчен прогрес
Парижкото споразумение е помогнало за намаляване на прогнозираните глобални емисии на парникови газове, ускорило е приемането на технологии и политики за възобновяема енергия и е катализирало обещанията за нулеви нетни емисии.
Докладът установява, че само 60 страни по Парижкото споразумение, обхващащи 63% от емисиите на парникови газове, са представили или обявили до 30 септември 2025 г. нови национално определени приноси, съдържащи цели за смекчаване на последиците за 2035 г.
Ако страните изпълнят изцяло своите национално определени приноси, глобалните температури биха се повишили с между 2,3 и 2,5°C. Прилагането само на настоящите политики би довело до покачване на глобалните температури с 2,8°C.
Миналогодишният доклад прогнозираше покачване между 2,6 и 2,8°C за напълно изпълнените планове и 3,1°C при действащите тогава политики.
„Това е напредък – но не е достатъчен. Настоящите ангажименти все още водят към климатичен срив“, предупреди генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.
Авторите на доклада отбелязват, че този напредък може да се дължи на методологични актуализации. И след като САЩ официално се оттеглят от Парижкото споразумение през януари, около 0,1°C от този напредък ще бъдат „анулирани“.
Размерът на необходимите съкращения на емисиите и краткото време, останало за постигането им, означава, че глобалните температури вече ще надхвърлят 1,5°C, много вероятно през следващото десетилетие. Агресивните действия биха могли да забавят това превишаване, но не и да го избегнат напълно.
„Нациите са имали три опита да изпълнят обещанията, дадени по Парижкото споразумение, и всеки път са се проваляли от целта. Въпреки че националните климатични планове са довели до известен напредък, той не е достатъчно бърз, поради което все още се нуждаем от безпрецедентни съкращения на емисиите във все по-тесен период, с все по-предизвикателен геополитически фон. Съществуват доказани решения, базирани на бързия растеж на евтината възобновяема енергия, за справяне с емисиите на метан. Сега вече страните трябва да се включат изцяло в действията си по отношение на климата“, казва Ингер Андерсен, изпълнителен директор на UNEP.
Какъв е приносът на Европа?
Докладът разглежда политиките, данните и траекториите за големи страни и блокове, като Европейския съюз. Настоящата цел на ЕС е да намали нетните емисии на парникови газове с поне 55% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г. и с 66-72% спрямо нивата от 1990 г. до 2035 г.
В момента шестте най-големи емитенти на общи емисии на парникови газове са Китай, Съединените американски щати, Индия, Европейският съюз, Руската федерация и Индонезия. От тези шест ЕС е единственият, който реално е намалил емисиите през 2024 г. Емисиите са намалели с 2,1%.
Според доклада, при сегашните политики, през 2035 г. се очаква общите емисии на страните от Г-20 да намалеят с 2 гигатона еквивалент на въглероден диоксид в сравнение с нивата от 2030 г. Най-голям принос за намалението ще има Китай, следван от Европейския съюз.
Докладът също така оценява вероятността определени групи да постигнат целевите си емисии. ЕС беше категоризиран като „вероятно да постигне целта със съществуващите политики“, заедно със страни като Китай, Индия, Турция и Мексико.
СОР30 – кратка, но мощна възможност
Клеър Шакя, глобален управляващ директор по климата в Nature Conservancy, нарече доклада едновременно „шокиращ и напълно предвидим“. Тя подчерта необходимостта от използване на конференцията следващата седмица за още по-нататъшно решаване на проблемите.
„Възможността, която идва на COP30, е кратка, но мощна. През следващите две седмици, когато вниманието на света се насочва към климата, трябва да се възползваме от този момент, за да изискваме по-бързи и по-смели действия, като природата е в самия център на нашия отговор“, заяви Шакя.
Джаспър Инвентор, заместник-програмен директор в Greenpeace International, също подчерта необходимостта от бързи действия и засилване на ангажиментите за климата.
„Предупрежденията за превишаване на температурите с 1,5°C трябва да бъдат призив за действие, но въпреки това плановете за действие в областта на климата до 2035 г. не успяха да преодолеят разликата в амбициите. Все още напредваме с лекота в намаляването на емисиите си, въпреки исканията на хората и общностите по целия свят“, посочва той.
В доклада се отбелязва също, че 2024 г. е била рекордна година за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Гутериш казва, че компаниите трябва да се възползват от този импулс.
„Лидерите трябва да се възползват от този момент и да не губят време, за да утроят възобновяемите енергийни източници и удвоят енергийната ефективност до 2030 г., да изградят модерни мрежи и мащабно съхранение и да прекратят разширяването на всички нови проекти за въглища, петрол и газ по справедлив и равноправен начин“, казва той.
