Без сериозни ограничения във въглеродните емисии, няма да ограничим глобалното затопляне, а горещите вълни ще се превърнат в status quo. Всяка година става все по-горещо, а летните пожари в Европа са все по-нормално явление – единственото ново е мащабът им, по-голям всяка година.
Според метеоролози, тази седмица температурите на стария континент ще счупят рекордите от 48 °C, поставени едва миналата година. Китай вече мина последния си рекорд. Градчето Санбао отбеляза температура от 52.2 °C през юли.
И докато разрушенията, разходите и жертвите от променящия се климат се трупат, един въпрос става все по-належащ – кой ще плати за всичко това?
Въпросът беше на фокус в срещата за климата между САЩ и Китай миналата седмица. Двете най-големи икономики в света се опитваха да намерят начини да работят заедно за повече ВЕИ и инвестиции в борбата с глобалното затопляне преди тазгодишната среща на върха на ООН – COP28 в Дубай.
Въпреки че срещата не донесе очакваните резултати, според специалния пратеник на САЩ за Китай, Джон Кери, двете държави ще продължат комуникацията по темата до самата среща в края на ноември.
Къде са Китай и други големи замърсители?
През 1992, редица държави от ООН подписват споразумение за създаване на фонд за борба с глобалното затопляне в развиващите се държави в размер на $100 млрд. В този фонд участват държави, които са допринесли с най-много емисии на CO2 в исторически план. Това се случва най-вече по времето на индустриалната революция в последните 200 години.
Въпреки че днес Китай е най-големият източник на въглерод в света, през 1992 ситуацията е била различна. През същата година, азиатският гигант е регистрирал население от 1.1 милиарда, с икономика по-малка от тази на Италия. Със скоростното развитие на Китай, обаче, натискът върху Пекин да се присъедини към държавите, участващи във фонда, нараства.
Трудно е да поставиш държави като Китай, Бразилия или Саудитска Арабия на същото равнище с най-слабо развитите нации или малки островни държави“, сподели европейски дипломат, цитиран от Ройтерс.
Европейският съюз е най-големият дарител в света що се отнася до борбата с климатичните промени. Според данни на мозъчния тръст ODI, ЕС допринася с над 23 милиарда евро годишно в развиващите се държави. Тази цифра изключва частните инвестиции в зелени проекти по света, както и усилията на всяка държава да намали собствените си емисии.
Развитите държави трябва да изпълнят задълженията си
На срещата с американския специален пратеник за Китай, Джон Кери, китайският премиер Ли Къцян обясни, че развитите държави трябва да изпълнят финансовите си задължения за климата. Коментарът препраща към факта, че САЩ са част от специалния фонд на ООН от $100 млрд., но рядко допринасят значително за него.
През 2020 г. например, САЩ са допринесли с малко над $2 млрд. – около 10 пъти по-малко от ЕС същата година. Важно е да се отбележи също, че Америка е държавата създала най-много въглеродни емисии в историята на човечеството.
Според прессъобщение от премиерската институция и Ли Къцян, обаче, развиващите се държави биха могли също да участват в борбата с климатичните промени, доколкото им позволяват възможностите.
Паралелно с преговорите през последните години, Пекин е похарчил милиарди за новия „Път на коприната“ – инвестиционен проект в глобален мащаб, включващ пристанища, нефтени тръбопроводи и т.н.
Прочетете още:
Световната банка ще е медиатор на зеления преход в развиващите се държави
