Бързата мода е вторият по големина потребител на вода в света и е отговорна за около 10% от глобалните въглеродни емисии – повече от всички международни полети и морски превози взети заедно, пише earth.org. Въпреки това проблемите, които индустрията създава, често остават извън вниманието на потребителите.
Терминът „бърза мода“ описва бизнес модел, основан на бързо проектиране, производство и продажба на евтини дрехи, които копират най-новите тенденции. Търговците на дребно пускат огромни количества нови артикули за кратко време, което позволява на потребителите да купуват повече мода на ниска цена.
Терминът се появява в началото на 90-те години, когато Zara навлиза в Ню Йорк. New York Times пръв използва израза “fast fashion”, за да опише амбицията на марката да превърне дизайна в готов продукт само за 15 дни. Днес сред най-големите компании за бърза мода са Zara, Shein, UNIQLO и H&M.
Тъмната страна на бързата мода
Според анализ на Business Insider, производството на модни дрехи генерира 10% от световните въглеродни емисии – колкото са и емисиите, генерирани от целия Европейски съюз. Индустрията изчерпва водните ресурси, замърсява реки и потоци, а 85% от всички текстилни изделия се озовават на сметищата всяка година. Само прането на дрехи отделя 500 000 тона микрофибри в океаните -еквивалент на 50 милиарда пластмасови бутилки.
Доклад на Quantis International от 2018 г. посочва, че най-големите източници на замърсяване са боядисването и довършителните процеси (36%), подготовката на преждата (28%) и производството на влакна (15%). Докладът също така установява, че производството на влакна има най-силно въздействие върху изчерпването на прясна вода, особено заради отглеждането на памук, докато енергоемките процеси в останалите етапи увеличават зависимостта от изкопаеми горива.
Според Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата емисиите от текстилното производство могат да нараснат с още 60% до 2030 г.
Времето, необходимо за преминаване на един продукт от дизайн до магазин, е ключов фактор. През 2012 г. Zara успява да произведе и достави нов артикул за две седмици; Forever 21 – за шест, а H&M – за осем. Shein, новият гигант в индустрията, пуска готови дрехи само за 10 дни. Това ускорение води огромни количества отпадъци.
Въздействие върху околната среда
Вода
Въздействието на бързата мода върху околната среда включва изчерпване на невъзобновяеми ресурси, емисии на парникови газове и използване на огромни количества вода и енергия. Модната индустрия е вторият по големина потребител на вода сред индустриите, като изисква около 700 галона за производството на една памучна риза и 2000 галона вода за производството на чифт дънки.
Боядисването на текстил е вторият по големина замърсител на водата в света, тъй като отпадните води често се изхвърлят директно в канавки, реки и потоци.
Микропластмаси
Освен това марките използват синтетични влакна като полиестер, найлон и акрил, чието биоразграждане отнема стотици години. Доклад на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) от 2017 г. изчислява, че 35% от микропластмасите – малки парченца небиоразградима пластмаса – открити в океана, идват от прането на синтетични материали.
Документалният филм “The True Cost”(„Истинската цена”) изчислява, че светът купува около 80 милиарда нови дрехи годишно – 400% повече от потреблението преди две десетилетия. Средностатистическият американец генерира 82 паунда текстилни отпадъци годишно.
Производството на кожа също е силно ресурсно интензивно – изисква големи количества фураж, земя, вода и изкопаеми горива. Процесът на дъбене е сред най-токсичните в модната индустрия, тъй като използваните химикали – минерални соли, формалдехид, производни на каменовъглен катран и различни масла и багрила – не са биоразградими и замърсяват водните източници.
Енергия
Производството на синтетични влакна е енергоемко и разчита на петрол, отделяйки летливи частици и киселини като хлороводород. Дори памукът, широко използван в бързата мода, не е екологичен – пестицидите, необходими за отглеждането му, представляват сериозен риск за фермерите и околната среда. За да се противодейства на това разхищение, все повече внимание се обръща на по-устойчиви материи като дива коприна, органичен памук, лен, коноп и лиосел.
Социалното въздействие на бързата мода
Бързата мода обаче не вреди само на околната среда. Индустрията създава и сериозни социални проблеми, особено в развиващите се икономики. Според организацията с нестопанска цел Remake, 80% от облеклото в света се произвежда от млади жени между 18 и 24 години. Доклад на Министерството на труда на САЩ от 2018 г. открива доказателства за принудителен и детски труд в модната индустрия в Аржентина, Бангладеш, Бразилия, Китай, Индия, Индонезия, Филипините, Турция, Виетнам и други държави. В сектора продажбите и печалбите често имат приоритет пред човешкото благосъстояние.
Един от най-тежките примери за това е срутването на осеметажната фабрична сграда Rana Plaza в Дака, Бангладеш, през 2013 г., при което загиват 1134 работници, а над 2500 са ранени. В проекта си „Анализ на индустрията за бърза мода“ Ани Раднър Линден предполага, че „индустрията за облекло винаги е била нискокапиталова и силно трудоемка“.
В книгата си „Без лого“ (“No Logo”) Наоми Клайн подчертава, че развиващите се страни са привлекателни за шивашката индустрия заради „евтиния труд, огромните данъчни облекчения и слабите регулации“. Според „Истинската цена“ един на всеки шест души в света работи в някаква част от модната индустрия, което я прави най-зависимия от труд сектор. В много от тези държави липсват строги екологични стандарти – Китай, един от най-големите производители на бърза мода, същевременно страда от тежко замърсяване на въздуха, водата и почвата.
Решение ли е бавната мода?
Бавната мода се появява като реакция на тези проблеми – движение, което насърчава по-етично производство, по-прозрачни вериги и по-смислено потребление.
Институтът за световни ресурси препоръчва компаниите да разработват бизнес модели, които удължават живота на дрехите чрез повторна употреба и ремонт. ООН създаде Алианса за устойчива мода, чиято цел е да ограничи екологичните и социалните щети, причинени от индустрията.
Потребителите също започват да променят поведението си. Платформи за втора употреба като ThredUp (у нас – Remix) и Poshmark позволяват дрехите да бъдат препродавани и използвани по-дълго. Услугите за отдаване под наем – като например базираните в САЩ Rent the Runway и Gwynnie Bee, базираната в Обединеното кралство Girl Meets Dress и холандската фирма Mud Jeans – предлагат алтернативи на покупката на нови дрехи.
Някои марки, като Adidas, експериментират с персонализирани облекла, за да намалят връщането на стоки и свръхпроизводството. Ralph Lauren обеща да използва 100% устойчиво добивани ключови материали до 2025 г.
Правителствата също трябва да поемат по-активна роля в справянето с вредните последици от модната индустрия. През 2019 г. британските министрите отхвърлиха доклад, призоваващ за мерки срещу екологичните последици от бързата мода. От друга страна, френският президент Еманюел Макрон сключи пакт със 150 марки, за да направи модната индустрия по-устойчива.
В крайна сметка най-ефективният съвет за намаляване на въздействието на бързата мода върху околната среда идва от Патси Пери, старши преподавател по моден маркетинг в Университета в Манчестър: „По-малкото винаги е повече.“
