Жизненоважният арктически морски лед се е свил, за да достигне най-ниското си измерено ниво за зимата. По принцип това е сезонът, когато ледът расте, но затоплянето на Земята разби температурни рекорди по всички континенти, предава АР.
Нивата на арктическия морски лед, особено през лятото, са от решаващо значение за климата на планетата. Без достатъчно лед, който да отразява слънчевата светлина, повече топлинна енергия ще отива в океаните. Ледът от всякакъв вид около полюсите действа като хладилник на Земята. Дивата природа, която включва например полярните мечки и тюлените, също зависи от морския лед. Липсата му в Арктика създава нови корабни маршрути и по този начин причинява геополитически смущения.
Състоянието на свиващия се арктически морски лед беше обявено в момент, когато температурите счупиха рекордите за мартенските температури в Съединените щати, в Мексико, в Австралия, в Северна Африка и в части от Северна Европа. Климатологът и историк на времето Максимилиано Ерера нарече екстремните мартенските температури „най-екстремното топлинно събитие в световната климатична история“.
Шестнадесет щата счупиха температурните рекорди през март, посочва и историкът на времето Крист Бърт. Двадесет и седем места имаха температури през последната седмица, достатъчно високи, за да изравнят или надминат най-горещия априлски ден в историята, съобщават метеоролози. Мексико имаше хиляди подобрени рекорди, някои от които по-топли от най-горещите майски температури, но това е нищо в сравнение с това, което се случва в Азия, където десетки хиляди месечни рекорди бяха разбити с разлики от 17 до 19 градуса по Целзий, казва Ерера.
В същото време Антарктида постави рекорд за най-студения мартенски ден на Земята от минус 105,5 градуса.
Постоянно намаляване на морския лед
Всяка година арктическият морски лед расте през студената зима и се свива в жегата на лятото. Тази година растежът беше толкова малък, че пикът му, преди да започне да се свива, достигна 14,29 милиона квадратни километра. Това е малко по-малко от миналогодишните 14,31 милиона квадратни километра. Националният център за данни за сняг и лед, който извършва измерванията, смята тези две цифри за толкова близки, че на практика ги счита за равни.
Тазгодишната площ на морския лед беше с около 1,36 милиона квадратни километра по-малка от средния зимен пик от 1981 до 2010 г. Това е около два пъти по-голяма площ от размера на Тексас.
„Температурите се затоплят и продължават да се затоплят, особено в полярния регион. Така има по-малка възможност за растеж на лед. Не е като да наблюдаваме промяна в режима или нещо подобно. По-скоро е постоянен спад през зимата и в периода на максималния растеж“, казва ученият от центъра за данни Уолт Майер.
Летният морски лед има ключово значение
„Летният сезон на топене, който предшества септемврийско измерване, известно като минимум на арктическия морски лед , е критичният момент“, посочва Майер.
Една от причините за това е, че когато има по-малко бял лед, отразяващ силното лятно слънце, океаните могат да абсорбират повече топлина. И когато това се случи, Арктика се затопля по-близо до температурите по-на юг и атмосферното налягане се променя. Водеща теория – която все още е спорна – казва, че тези арктически промени след това променят движението и формата на струйното течение, което движи времето от запад на изток и допринася за екстремни метеорологични явления.
