ESG News

Въглеродните компенсации – ефективна редукция на емисии или фалшиво успокоение?

Въглеродните компенсации изчистват корпоративния имидж пред обществото и в ESG отчетите, но водят ли към реална устойчива трансформация?

Споделяне:

В последните години масовите обещания за постигане на въглеродна неутралност на редица държави, градове и множество организации повдигнаха и въпроси относно начина, по който биват реализирани. В по-голямата си част за нулевата въглеродност те разчитат на т.нар. въглеродни компенсации.

Популярните въглеродни компенсации намаляват на хартия плашещо високите стойности на парникови емисии, произведени от дадена компания и дават големи обещания за постигане на въглеродна неутралност, но доколко това се случва на практика?

Всъщност предприятията често не променят нищо конкретно в дейността си за намаляване на реалните си емисии, а разчитат изцяло чрез финансова подкрепа, която оказват на външни екологични инициативи, да променят числата в своя полза.

Какво представляват въглеродните компенсации?

Всеки може много лесно да изчисли своя въглероден отпечатък чрез анализ на ежедневните дейности и съответните емисии CO2, които те генерират. Това включва не само транспорта от и до работа, но и служебните пътувания, отоплението и осветлението в офиса, консумативите и дори самите центрове за данни, които хостват нашите бизнес софтуери.

Компенсациите представляват отпускане на въглеродни кредити, спонсориращи дейности за улавяне и съхранение на CO2, както и такива за намаляване на зависимостта към изкопаеми горива (като соларни и вятърни енергийни проекти).

Организации, които предлагат услугата въглеродна компенсация, помагат на физически лица или компании да изчислят своя отпечатък и предлагат възможности за „изкупване на вината“ от неустойчиви дейности чрез заплащане на определена сума, която да финансира някой екологичен проект. Най-често това са проекти за защитаване на съществуващи гори или засаждане на нови дървета.

Идеята е, че няма значение в коя част на света се отделя CO2 и в коя се абсорбира – всичко това влияе цялостно на климата на планетата. Теоритично това означава, че засаждането на дървета в единия край на света може да неутрализира въздействието от произведените емисии в другия край. Дърветата са естествени неутрализатори, които поглъщат и съхраняват въглероден диоксид, затова и тази природна технология за улавяне на вредните емисии е и най-разпространеното решение за компенсирането им.

Снимка: Unsplash

Намаляват ли въглеродните компенсации емисиите ни?

Центърът за устойчиво развитие към Колумбийския университет в Ню Йорк провежда изследване, от което установява, че 66% от компаниите, които се стараят да постигнат нетно нулеви емисии, всъщност разчитат изцяло на въглеродните компенсации за това.

Няма нищо лошо в целенасочените усилия за предпазване на „белите дробове на планетата“, но това действие не оказва никакво влияние върху първоизточника на емисиите. Замърсяващите ни дейности продължават да бъдат все така замърсяващи, а компенсираните въглеродни емисии често остават просто едно добро пожелание на лист хартия. Но защо е така?

Редица проучвания показват, че въглеродните компенсации не намаляват надеждно емисиите. Например според анализ на Bloomberg върху данни от регистъра, събрани от Berkeley Carbon Trading Project и Carbon Direct, половината от всички въглеродни кредити, продадени на доброволния пазар, нямат подробности за това кой ги е купил. Липсата на прозрачност задълбочава проблема и е една от причините да се загуби вярата в успеваемостта на поставените от този пазар обещания.

Въглеродните компенсации допринасят за подобряване на ESG отчетите ни и ни дават спокойствие и чиста съвест, но не водят до реална промяна към устойчивост в същинската дейността на компанията. В много случаи закупуването на подобни кредити има за цел да предпази от изсичане вече защитени гори, с което обезсмисля цялото действие. В други случаи заради зачестилите пожари в следствие на климатичните промени големи горски територии, компенсиращи негативното въздействие на бизнеси, биват напълно изгорени. Това показва отново нестабилността на подобна инвестиция в несигурното ни съвремие, поради което бизнесът е добре да не разчита изцяло на въглеродните кредити, за да занули емисиите си.

Примерите

Нагледен пример от нашето ежедневие би била една компания за бутилиране на минерална вода, която чрез финансиране на екологични проекти придобива сертификат за декарбонизация. Въпреки привидното успокоение, че е вече „зелена“, в своите дейности тя продължава да произвежда същото или по-голямо количество пластмасови бутилки всеки ден, както и да отделя вредни емисии. Това показва, че тя не е решила ефективно проблема си със замърсяването, а напротив – непрестанно допринася за задълбочаването му.

Снимка: Unsplash

Американската мултинационална инвестиционна банка и холдингова компания за финансови услуги JPMorgan Chase & Co. обявява през 2021 г., че е постигнала въглеродна неутралност на операциите си през 2020 г. Един от начините, по които постига това, е чрез закупуването на въглеродни кредити на стойност почти 1 милион долара. Тези кредити отговарят за защитаването на зона в Пенсилвания, наречена Hawk Mountain Sanctuary или резерват на планината Хоук. Както името предполага, този регион е вече защитен, след като още през 1934 г. Розали Едж официално защитава земята, назначавайки пазачи, а 4 години по-късно я регистрира като неправителствена организация. През 1965 г. районът е обявен за Национална природна забележителност.

Този пример за безсмислено защитаване на вече защитени зони с цел придобиване на сертификат за въглеродни компенсации показва пробойните в цялата тази система. Устойчивостта остава само по документи, а реални действия за неутрализиране на емисиите няма. За този случай и още няколко, свързани с фалшиво твърдение за нулеви емисии, разказват от Bloomberg в изследване на Бен Елгин, публикувано на 9 декември 2020 г.

Кой продава въглеродните кредити?

Организацията, която продава въглеродните компенсации в цитираните случаи, е Nature Conservancy, глобална природозащитническа организация. В проектите си за опазване на околната среда тя включва както множество защитени зони, на които самата тя е собственик, така и набор от земи на частни собственици. Тя продава кредити за компенсиране на въглеродни емисии на големи компании и чрез тях обещава за определен период от време, обикновено 1 година, да не изсича дърветата в съответните зони. За тези транзакции се издава документ, посочващ всеки метричен тон „намалени“ емисии, или т.нар. въглеродни компенсации. Но това не намалява по никакъв начин количеството CO2, което въпросните компании отделят. Те използват документа, за да извадят произведените от тях вредни емисии от счетоводните си книги. Но реално защитените зони си остават защитени, количеството дървета, които могат да погълнат допълнително отделения въглероден диоксид, не се увеличава, а емисиите на компанията си остават в атмосферата.

Снимка: Unsplash

В кои случаи компенсациите биха работили?

„Трябва да сте в състояние да направите така, че тези проекти да се превърнат в реални намаления на въглеродните емисии, които иначе не биха се случили“, съветва Дерик Броекхоф, старши учен в Стокхолмския институт по околна среда.

Някои негорски проекти, в които се инвестира с цел компенсиране на въглеродните емисии, показват как компенсациите могат да бъдат ефективни. Например технологичната компания Stripe, базирана в Сан Франциско, плаща $775 на тон за климатични кредити на Climeworks AG. Това е швейцарска компания, която използва възобновяема геотермална енергия за улавяне на CO2 от въздуха, концентрирането му и съхраняването му под земята в скални образувания. Тази технология успява реално да неутрализира емисиите на компаниите, които си купуват компенсации, вкарвайки въглеродния диоксид обратно в недрата на земята. Climeworks няма друга причина да извърши този скъп процес и затова инвестирането в тази услуга е по-ефективно за постигане на въглеродна неутралност.

Компенсациите не трябва да са оправдание за бездействие

Подкрепата на екологични инициативи е прекрасно решение, но то не бива да замества така необходимата устойчива трансформация в глобалните операции на всяка компания. Въглеродните компенсации могат прекрасно да допълнят екологичните дейности, които компанията упражнява. Важното е, когато изберем да закупим въглеродни кредити, да проверим какви проекти подкрепяме, но и да не се осланяме само на тях като решение за декарбонизиране.

Имаме много малко време да направим големи промени в начина, по който правим бизнес, за да успеем да задържим повишаването на глобалните температури под 1,5 градуса. Реалните заплахи, които ни очакват над тази граница, изискват реални действия от наша страна, ако искаме да ги предотвратим. Нека не бъде устойчиви само на хартия, нашата планета заслужава повече!

Запишете се за нашия бюлетин

Споделяне

Свързани Новини

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четени

ТЕНДЕНЦИИ