Пастирите, рибарите, служителите на горските стопанства, семейните фермери и работниците в хранително-вкусовата промишленост осигуряват 70-80% от храната в света. Те играят решаваща роля в опазването на биоразнообразието, управлението на почвите в света, борбата с изменението на климата и гарантирането на продоволствената сигурност. Те обаче са все по-уязвими към внезапни и тежки екстремни метеорологични явления, които нарушават живота и поминъка им.
Това пише в свой анализ в Euractiv Виорел Гуту, помощник генерален директор на Организацията за прехрана и земеделие към Обединените нации (ФАО) и регионален представител за Европа и Централна Азия.
Докато въздействието на изменението на климата се засилва, устойчивите хранителни системи и земеделските практики предлагат решение. Агролесовъдството, устойчивото рибарство, възстановяването на почвите, земята и екосистемите могат да ни помогнат да намалим емисиите на парникови газове, да подобрим здравето на почвата и да подобрим ефективността на използването на водата. Като инвестираме в научноизследователска дейност, можем да разработим устойчиви на климата сортове култури и породи животни, които са по-добре адаптирани към променящите се условия.
Нужни са значителни инвестиции
Реализирането на пълния потенциал на устойчивото селско стопанство изисква значителни инвестиции. По-конкретно, глобалните финансови потоци за климата към сектора трябва да се увеличат с коефициент 40. Според различни оценки глобалните хранително-вкусови системи трябва да изискват 1,1 трилиона долара годишно до 2030 г., за да постигнат целите за намаляване на емисиите и устойчивост на климата съгласно Парижкото споразумение.
Но въпреки спешната необходимост от действия в хранително-вкусовия сектор, глобалните финансови потоци към него остават недостатъчни. През 2022 г. само 23% от общото финансиране за климата е било разпределено за селското стопанство, което е спад от 37% спрямо предходното десетилетие. Това несъответствие е особено тревожно предвид значителния принос на сектора към изменението на климата и смекчаването му.
За да преодолее този недостиг на финансиране, международната общност трябва значително да увеличи финансирането на климата за сектора на хранително-вкусовата промишленост. Правителствата, многостранните банки за развитие и компаниите от частния сектор трябва да увеличат инвестициите си, за да подкрепят необходимата трансформация на хранително-вкусовите системи, като дават приоритет на инвестициите в адаптационни и смекчаващи мерки в селското стопанство.
Тази инвестиция е от решаващо значение за подпомагане на развитието на устойчиви на суша култури, подобряване на напоителните системи, както и на системите за ранно предупреждение. Също така е от съществено значение да се финансират усилията за смекчаване, намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство и насърчаване на практики за устойчиво използване на земята и водата.
Политиците и регулаторите трябва да изиграят решаваща роля при разработването на специфични за сектора инвестиционни планове, които интегрират както публично, така и частно финансиране. Чрез интегрирането на климатичен фокус в съществуващите финансови потоци можем да пренасочим инвестициите към дейности с ниски емисии, устойчиви на климата. Иновативни инструменти за финансиране, като смесено финансиране и инвестиране с въздействие, също могат да помогнат за отключването на допълнително финансиране от частния сектор.
Ключово значение на национално определените вноски
Също така е важно да се очертаят приоритетите за публични инвестиции в и чрез национално определени вноски (NDC). Увеличаването на целите за вътрешно финансиране в рамките на NDC демонстрира ангажираност към целите в областта на климата и изгражда доверието на инвеститорите.
NDC предлагат мощен инструмент за идентифициране на приоритети за справяне с климатичната криза и нейното въздействие върху нашите хранителни системи. Въпреки това, хранително-вкусовите системи понастоящем отговарят само на 15% от общите нужди от финансиране, отчетени в NDC. За да използваме напълно NDC, трябва да събираме по-изчерпателни и последователни финансови данни и да разработим строги, прозрачни и стандартизирани методи за оскъпяване на нуждите от финансиране на климата.
Овластяването на местните общности (особено жените и младежите) да участват в процесите на вземане на решения и да прилагат устойчиви на климата стратегии е от решаващо значение. Укрепването на системите за мониторинг, докладване и оценка за проследяване на ефективността на финансирането на климата и осигуряване на отчетност също е от съществено значение.
С неотдавнашното споразумение на COP29 за утрояване на финансирането за климата за развиващите се страни до 300 милиарда долара годишно до 2035 г., неотложността на справянето с изменението на климата и неговото въздействие върху селското стопанство е неоспорима. Този увеличен финансов ангажимент предлага уникална възможност за трансформиране на нашите хранителни системи. Но моментът за действие е сега.
