Учените искат да натрупат в Тихия океан желязо, за да му помогнат да улови въглеродния диоксид от атмосферата.
В статия, публикувана в списанието Frontiers in Climate, те твърдят, че противоречивата методика може да бъде евтин, мащабен и бърз за внедряване начин за улавяне на въглерод.
Експерти от организацията с нестопанска цел Exploring Ocean Iron Solutions (ExOIS) изготвиха план за определяне на това колко CO2 може да улови техниката и какво въздействие може да има върху морските екосистеми.
Те се надяват да започнат опити в до 10 000 квадратни километра океан в североизточната част на Тихия океан още през 2026 г.
„Това е първият път от повече от десетилетие, в който морската научна общност се събра, за да одобри конкретен план за изследване на желязото в океана“, казва водещият автор на изследването и изпълнителен директор на програмата ExOIS Кен Бюселър.
Програмата се опитва да събере 160 милиона долара, за да се случи това – вече е получила безвъзмездна помощ от 2 милиона долара от Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ за компютърно моделиране.
Сега учените планират да кандидатстват в Агенцията за опазване на околната среда на САЩ за разрешение да започнат да провеждат опити за натрупване на желязо в океана.
Как желязото ще помогне на океаните да уловят въглерод?
Натрупването на желязо в океана (OIF) е техника, при която малки количества микроелемент желязо се освобождават на повърхността на морето, за да стимулират растежа на морски растения, известни като фитопланктон.
Този бърз растеж премахва въглеродния диоксид от атмосферата чрез фотосинтеза. Когато планктонът умре или бъде изяден, част от този въглерод се улавя, докато потъва дълбоко в океана, което го държи извън атмосферата потенциално за векове.
Въпреки че доста желязо навлиза в океана естествено от източници като прах, издухан от вятъра или вулканична пепел, тази техника има за цел да ускори процеса.
„Като се има предвид големият капацитет на океана за съхранение на въглерод – повече от 50 пъти по-голям от атмосферата и 15 до 20 пъти по-голям от всички наземни растения и почви – трябва да се обмисли подобряването на естествената способност на океана да съхранява въглерод“, казва Пол Морис, ръководител на проекта за програмата ExOIS.
Защо натрупването на желязо в океана е спорно?
Десетки експерименти с добавяне на желязо към океана бяха извършени през 90-те и 2000-те години. Но OIF беше забранен в международен мащаб за търговски цели през 2013 г. съгласно Лондонския протокол, глобален договор за замърсяване на океана, след силна обществена реакция.
Възраженията срещу намесата в естествените морски системи достигнаха своя връх, когато американският предприемач Ръс Джордж изхвърли 100 тона железен прах в океана край бреговете на Канада, отчасти за да насърчи улова на сьомга.
Критиците са загрижени, че OIF може да има неизвестни отрицателни ефекти върху океана. Те се притесняват, че натрупването на желязо ще доведе до така наречените „мъртви зони“, където цъфтежът на водораслите поглъща целия кислород във водата, убивайки други морски обитатели. Цъфтежът на фитопланктона също може да консумира хранителни вещества, което ги прави недостъпни за други организми в други местообитания.
Проучване, проведено от френски, британски и американски изследователи миналата година, установи, че добавянето на 1 до 2 милиона тона желязо в океана всяка година може да улови до 45 милиарда тона CO2 до 2100 г.
Тяхното компютърно моделиране обаче показа също, че ще технологията ще отнеме хранителни вещества от други морски организми. Изследователите предупредиха, че малко се знае за това как методи като OIF биха взаимодействали с продължаващите ефекти от изменението на климата върху морския живот.
Наред с приблизително 15 процента загуба на морска биомаса от глобалното затопляне, те установиха, че още 5 процента могат да бъдат загубени от OIF.
Мониторинг
От ExOIS казват, че ще извършат подробен мониторинг на своите проучвания в Тихия океан, за да се определи тяхното въздействие заедно с напредналото компютърно моделиране.
В статията се отбелязва, че са необходими теренни проучвания, за да се запълнят пропуските в знанията и да се разбере дали OIF наистина е жизнеспособен метод за отстраняване на морски въглероден диоксид. Учените също отбелязват, че занапред те трябва да бъдат значително по-големи и по-дълги в сравнение с предишни проучвания.
„Научихме в миналото, че провеждането на евтини и следователно неубедителни полеви изпитания или продължаването напред без подходящи проверки и надзор ще спре напредъка, тъй като правителствата и обществеността се противопоставят на неизвестните рискове на OIF, като същевременно пренебрегват неговия потенциал“, се посочва в статията.
Това означава включване на обществени групи в дискусии за това как OIF може да се прилага отговорно. Бюселър добавя, че ще бъде важно да се обърне особено внимание на групи, които исторически са били изключени от вземането на решения относно океанските пространства.
