Европейската железопътна мрежа се е свила драстично през последните три десетилетия, сочи ново проучване, според което държавите влагат все повече средства в пътища и магистрали.
Има ли обаче светлина в тунела и кои европейски държави харчат най-много за изграждането на нови жп линии?
Пътищата в Европа
Дължината на изградените магистрали на Стария континент се е увеличила с 60% в периода 1995 – 2020 г., или с около 30 000 км, показва проучване на немския институт Wuppertal и T3 Transportation, проведено със съдействието на неправителствената екологична организация Грийнпийс.
От своя страна, общата дължина на жп линиите се понижава с 6.5%, или 15 650 км, като повече от 2 500 гари в Европа в този период са закрити. Данните показват как голяма част от правителствата дават приоритет на пътищата пред жп линиите, предупреждава старшият климатичен експерт Лорелей Лимузен от Грийнпийс.
„Милиони хора извън големите градове нямат друга опция, освен да притежават кола, за да могат да отидат на работа, да закарат децата си на училище или за да получат достъп до основни услуги, тъй като живеят в райони без обществен транспорт“, казва тя.
Според нея, това е директен резултат от действията на правителствата, демонтиращи жп линии и закриващи гари, за да строят пътища и магистрали.
В периода от 1995 до 2018 г., европейските държави са похарчили 66% повече средства за строителството на пътища спрямо жп линии. Само за периода от 2018 до 2021 г. този процент е 34 на сто.
Правителствата и ЕС трябва да спрат тази практика и отново да започнат да инвестират в жп транспорт“, допълва Лимузен.
Вредата за околната среда
Транспортът отговаря за около една четвърт от общите емисии на парникови газове в ЕС през 2019 г. Близо 72% от емисиите се дължат на сухопътния транспорт, показва доклад на Европейската агенция за околна среда.
Влаковете, от своя страна, са едни от най-екологично чистите превозни средства, като те генерират едва 0.4% от тези емисии.
Инвестициите
27-те членки на ЕС, заедно с Норвегия, Швейцария и Великобритания, са похарчили 1.5 трилиона евро за пътна инфраструктура през периода 1995-2020 г. спрямо 930 млрд. евро за жп инфраструктура.
Само десет държави са изразходили повече средства за железопътни линии спрямо пътища и магистрали. Това са Белгия, Хърватия, Естония, Финландия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Словения, Испания и Швейцария.
Голяма част от закритите линии се намират в Германия (6 706 км), Полша (4 660 км) и Франция (4 125 км). Въпреки това, тези три държави, както и Великобритания, и Испания, се характеризират с най-дългите железопътни мрежи.
Само в периода 2018-2021 г. Австрия, Белгия, Дания, Франция, Италия, Люксембург и Великобритания са вложили повече средства в нови жп линии, отколкото в пътища.
Най-голяма разлика в инвестициите има в Румъния, която е похарчила 12 пъти повече средства за пътища спрямо вложенията в нови влакови линии. Най-голям ръст на нови магистрали се отчита в Ирландия, Румъния и Полша, а най-малък – в Литва, Латвия и Белгия.
Според авторите на проучването, общо 13 500 км от закритите жп линии могат да бъдат възстановени сравнително лесно и бързо.
Четете още:
