Бордът на Световната банка се съгласи да прекрати дългогодишната забрана за финансиране на проекти за ядрена енергия в развиващите се страни като част от по-широк стремеж за посрещане на нарастващите нужди от електроенергия. Новината бе обявена от президента на банката Аджай Банга, предава Ройтерс. Той обяви също, че бордът все още не е постигнал съгласие дали банката трябва да се ангажира с финансиране на производството на природен газ и ако е така, при какви обстоятелства.
Глобалната банка за развитие, която отпуска заеми с ниски лихви, за да помогне на страните да изградят всичко – от бариери срещу наводнения до железопътни линии, реши през 2013 г. да спре финансирането на проекти за ядрена енергия. През 2017 г. тя обяви, че ще спре финансирането на проекти за добив на нефт и газ, считано от 2019 г., въпреки че все още ще разглежда газови проекти в най-бедните страни.
Ядреният въпрос беше договорен сравнително лесно от членовете на борда, но няколко държави, включително Германия, Франция и Великобритания, не подкрепиха напълно промяната на подхода на банката към приемането на проекти за добив на природен газ, съобщиха източници, запознати с дискусията.
„Въпреки че проблемите са сложни, постигнахме реален напредък към ясен път напред за доставка на електроенергия като двигател на развитието“, заяви Банга, добавяйки, че е необходима допълнителна дискусия по въпроса за проектите за добив на газ.
Промяна в енергийната политика на банката
Банга се застъпва за промяна в енергийната политика на банката, откакто встъпи в длъжност през юни 2023 г., твърдейки, че финансовата институция трябва да следва конструктивен подход, за да помогне на страните да посрещнат нарастващите нужди от електроенергия и да постигнат целите си за развитие.
Според него се очаква търсенето на електроенергия в развиващите се страни да се увеличи повече от два пъти до 2035 г., което би изисквало повече от удвояване на днешните годишни инвестиции от 280 милиарда долара в производство, мрежи и съхранение.
Администрацията на американския президент Доналд Тръмп настоява усилено за премахване на забраната за проекти за ядрена енергия, откакто встъпи в длъжност.
САЩ са най-големият акционер на банката – с 15,83%, следвани от Япония със 7% и Китай с близо 6%. Решението на банката да разшири подхода си към енергийните проекти вероятно ще зарадва президента Доналд Тръмп, който оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата и неговите цели за намаляване на емисиите като едно от първите си действия през януари.
Двадесет и осем държави вече използват търговска ядрена енергия, като още 10 са готови да започнат и други 10 са потенциално готови до 2030 г., според Центъра за енергия за растеж и Third Way.
Банга заяви, че Групата на Световната банка ще работи в тясно сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия, за да засили способността си да консултира относно предпазните мерки за неразпространение на ядрени оръжия, безопасността, сигурността и регулаторните рамки.
Банката ще подкрепя усилията за удължаване на живота на съществуващите ядрени реактори, както и модернизирането на мрежата. Тя ще работи и за ускоряване на потенциала на малките модулни реактори.
