Екстремните метеорологични условия, дължащи се на изменението на климата, може да струват на Италия повече от 5% от БВП към 2050 г., заяви бюджетният регулатор на страната, добавяйки, че глобалните действия за намаляване на въглеродните емисии биха могли значително да намалят въздействието.
През последните години наводнения опустошиха градове в цяла Италия, убивайки десетки хора и причинявайки щети за милиарди евро, тъй като тежките суши увредиха посевите и добитъка, особено в по-слабо развитите южни региони. Италия също така регистрира европейски топлинен рекорд от 48,8 градуса, отбелязан в Сицилия през 2021 г.
„Въздействието върху публичните финанси на екстремните събития в Италия би се увеличило от прогнозна годишна стойност от 0,2% от БВП през 2024 г. до 5,1% през 2050 г. при непроменен политически сценарий“, се казва в годишния доклад на надзорния орган UPB.
Според анализа, стойността би намаляла до 0,9%, ако бъдат постигнати глобалните цели за въглероден неутралитет – постигане на нулев баланс между емисиите на CO2 и CO2, абсорбиран от атмосферата. Съгласно план, договорен през 2019 г., Европейският съюз се стреми да стане въглеродно неутрален до 2050 г.
„Прогнозите предполагат, че броят на екстремните събития през 2050 г. ще бъде шест пъти по-голям, отколкото през 2024 г. при непроменен политически сценарий и два пъти по-голям при въглеродно неутрален сценарий“, заявиха още от UPB.
Независимият надзорен орган смята, че свързаните с климата тежести върху държавните финанси включват субсидии за прехода към по-малко замърсяващи енергийни източници.
Представяйки доклада, президентът на UPB Лилия Кавалари заяви, че „крехката международна среда“ затруднява намирането на общи решения по основни въпроси, включително изменението на климата.
„Неотложната необходимост от координиране на действията за смекчаване на изменението на климата чрез включване на възможно най-много участници остава належаща. В тази област изолираните мерки рискуват да бъдат неефективни, както и по-скъпи“, каза Кавалари.
