Нови карти разкриха най-добрите печеливши възможности по целия свят за възстановяване на горите и справяне с климатичната криза, без да се навреди на хората или дивата природа.
Местата варират от източната част на САЩ и западната Канада до Бразилия и Колумбия, както и в цяла Европа, като общо се равняват на 195 милиона хектара. Ако бъдат залесени отново, това би премахнало 2,2 милиарда тона въглероден диоксид годишно, приблизително колкото всички държави в Европейския съюз.
Предишни изследвания предполагаха, че много по-големи площи имат потенциал за възстановяване на дървета, но бяха критикувани за това, че включват важни екосистеми като саваните и не отчитат въздействието върху милионите хора, които живеят в горите или зависят от тях.
Изследователите, стоящи зад новите карти, надграждат върху предишна работа, но прилагат умишлено консервативен подход, за да насочат вниманието към местата с най-висок потенциал и най-малко проблеми.
Те се фокусират само върху гъсти гори със затворени корони и изключват райони, които са пострадали от скорошни горски пожари. Резултатът е карта, показваща 195 милиона хектара възможности за повторно залесяване, площ, еквивалентна на размера на Мексико, но до 90% по-малка от предишните карти. Учените предоставят допълнителни опции, които например избягват риска от социален конфликт с горските народи, което намалява потенциалното отстраняване на CO2 до 1,5 милиарда тона годишно.
Картите на възможностите за повторно залесяване са от решаващо значение, защото това е най-мащабният и в същото време най-евтиният вариант за отстраняване на CO2 от атмосферата. Инициативите за дървета обаче трябва да се съсредоточат върху най-подходящите райони, за да се увеличи максимално въздействието им.
„Залесяването не е заместител на намаляването на емисиите от изкопаеми горива, но дори и да намалим емисиите утре, все пак трябва да премахнем излишния CO2 от атмосферата. Много, много години еволюция са вложени в дърветата, за да разберат как да изсмукват CO2 от атмосферата и да го заключват във въглеродни депа, така че сега е готово за мащабиране. Тъй като броят на бедствията, причинени от климата, се натрупва в световен мащаб, става все по-очевидно, че не можем да губим време за добронамерени, но смътно разбирани интервенции. Трябва да ускорим фокуса си към местата с най-големи ползи за хората и природата и най-малко недостатъци, местата, където е най-вероятно да бъдат печеливши за всички. Това проучване ще помогне на лидерите и инвеститорите да направят точно това“, казва д-р Сюзън Кук-Патън от The Nature Conservancy (TNC), старши автор на новото проучване, публикувано в списание Nature Communications.
Проф. Саймън Луис от Университетския колеж в Лондон, който не е част от изследователския екип, добавя:
„Има серия от добре познати изследвания на потенциала за глобално залесяване, които са довели до изключително високи числа. Това ново проучване е противоотровата на подобна хипербола. Новите гори в районите с най-нисък риск в световен мащаб биха премахнали около 5% от емисиите на CO2 от хората всяка година – важно, но не и ключово решение.“
Три критерия
Вариантите, които учените създадоха извън базовата си карта от 195 милиона хектара, приоритизираха три широки критерия: избягване на социални конфликти, подобряване на биоразнообразието и качеството на водата и открояване на места, където правителствата вече са имали цели за залесяване, което прави действията по-политически възможни.
„Винаги има набор от ценности или мотивации, които са част от начина, по който се създава картата, и отговора, който се получава“, добавя Кърт Фезенмайер, също от TNC и водещ автор на новия анализ.
Площта земя, която отговаря на всички критерии, е малка – 15 милиона хектара – така че изследователите се надяват, че правителствата и неправителствените организации ще използват своите интерактивни карти, за да откроят най-подходящите решения в собствените си страни.
„Фокусът върху социалните конфликти беше от решаващо значение, тъй като почти 100 милиона души живеят в района от 195 милиона хектара. Предишни проучвания често не успяваха да разгледат как повторното залесяване може да има отрицателни последици за човешкото благосъстояние, особено за бедните хора, живеещи в отдалечените селски райони, които често са обект на повторно залесяване. Тези отрицателни последици са по-вероятни, когато хората нямат сигурни права върху земята, силно зависят от природните ресурси за храна и гориво и живеят в страни, където политическите права не се спазват“, казва д-р Форест Флайшман от Университета на Минесота и съавтор на изследването.
Премахването на такива места от картата намалява площта на възможностите за повторно залесяване с около една трета, но останалата площ все пак би премахнала около 1,5 милиарда тона CO2 годишно. Тези региони са особено фокусирани в САЩ, Канада, Европа и Австралия, както и в Бразилия, която е домакин на срещата на върха на ООН за климата COP30 през ноември.
