„Грийнпийс“ критикува реакцията на ЕС на енергийната криза, предизвикана от войната срещу Иран, като я определи като изпълнена с „дълбока структурна непоследователност“. Според организацията европейските правителства са дали приоритет на краткосрочните субсидии за изкопаеми горива пред прехода към чиста енергия, предава Евронюз.
Офанзивата на САЩ и Израел срещу Иран, започната в края на февруари, разтърси световните енергийни пазари, след като Техеран затвори Ормузкия проток. Дипломатическите преговори между Вашингтон и Техеран не успяват да решат проблема, а продължават да подхранват несигурността в сектора оттогава.
Цените на горивата в цяла Европа се повишиха рязко, като Испания отбеляза увеличение от над 34%. В отговор държавите-членки на ЕС побързаха да въведат мерки за смекчаване на удара за домакинствата и бизнеса.
Екологичната група публикува доклад „Спасяване от изкопаеми горива или енергиен преход: Испания и кризата в Ормузкия проток“, в който се анализират политическите отговори на седем държави от ЕС – Германия, Гърция, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция. Заключението му е осъдително.
„Методологичният анализ, извършен от „Грийнпийс“, разкрива дълбока структурна непоследователност в отговор на енергийната криза, причинена от войната срещу Иран, от страна на изследваните страни от ЕС. Никоя от анализираните страни няма планове, напълно съобразени с енергийния преход – и напротив, те отделят повече ресурси за спасяване от изкопаеми горива“, се казва в анализа, като се добавя, че е пропусната уникална възможност за ускоряване на прехода към чиста енергия.
Испания е водеща в подкрепата на домакинствата
Според данни на мозъчния тръст Bruegel, европейските правителства са одобрили около 11,8 милиарда евро мерки за подкрепа, за да помогнат на домакинствата да се справят с нарастващите сметки за енергия.
Испания е поела ангажимент за най-голям дял. Правителството на Педро Санчес одобри закон, определящ пакет на стойност над 5 милиарда евро, като мерките са в сила до 30 юни 2026 г. Германия отдели 1,62 милиарда евро; Нидерландия 970 милиона евро; Гърция 800 милиона евро; Ирландия 760 милиона евро; Португалия 470 милиона евро; Швеция 430 милиона евро.
В основата на плана на Испания е широкообхватен набор от данъчни облекчения: ДДС върху всички форми на енергия (моторни горива, електричество, природен газ и бутан) беше намален от 21% на 10%, а цените на бутана също бяха замразени.
„Грийнпийс“ признава, че пакетът на Испания е „без съмнение най-изчерпателният и най-добре обезпеченият с ресурси“ от всички действия на всяка страна от ЕС, но критикува общия ѝ подход, твърдейки, че целенасочените трансфери на доходи към уязвимите домакинства биха били по-ефективни.
„Въпреки че твърдият ангажимент към възобновяемите енергийни източници през последните години защити Испания от нарастващите сметки за енергия и ние сме по-добре подготвени от други страни около нас, 75% от потреблението на енергия все още е базирано на изкопаеми горива. Годишният им внос струва около 22 милиарда евро. Испания остава в капан на нестабилни, замърсяващи енергийни източници, които вредят на икономиката, джобовете на хората и климата“, казва говорителят на „Грийнпийс“ Карлос Гарсия Парет.
Докладът признава, че Испания е въвела възобновяемата енергия по-бързо от повечето страни от ЕС – особено слънчевата и вятърната – но предупреждава, че разширяването често е било без адекватно социално и териториално планиране, което е генерирало местни конфликти и е концентрирало ползите сред големите индустриални играчи.
Според „Грийнпийс“ енергийният преход не може просто да означава замяна на един енергиен източник с друг. Той трябва да включва и структурна пазарна реформа, подкрепа за собствено потребление, насърчаване на местните енергийни общности и устойчиво намаляване на търсенето.
Групата също така установява, че предпочитанието за субсидиране на замърсяващата енергия е модел на целия континент.
„На практика всички страни са напълно съгласувани в прилагането на трите най-регресивни инструмента – всеобхватни данъчни облекчения върху енергията и директни субсидии за моторни горива и торове“, пише още в анализа.
Кой плаща сметката?
Кризата отново разпали проблема с енергийната бедност в Испания, където стотици хиляди домакинства са принудени да намалят основното потребление на енергия – отопление, охлаждане и осветление – поради непосилни сметки.
Институции, включително Funcas, Банката на Испания и Европейската комисия, поставиха под въпрос стойността на общото намаляване на данъците върху горивата, като фискалните разходи само в Испания се оценяват на около 2,3 милиарда евро. Вместо това те се застъпват за мерки, насочени към най-уязвимите.
Въпреки че схеми като социалния ваучер за електричество са осигурили известно облекчение, „Грийнпийс“ твърди, че те остават твърде бюрократични и слабо насочени, оставяйки настрана много уязвими групи – включително работници с несигурни доходи и наематели в наети жилища.
Докладът призовава за по-амбициозен набор от дългосрочни решения – защита на доходите за селските общности, разширен обществен транспорт, по-бърза и по-приобщаваща програма за обновяване на сгради и подкрепа за селскостопанския сектор за намаляване на зависимостта му от торове, получени от изкопаеми горива. Също така „Грийнпийс“ призовава за по-голяма електрификация и по-високи данъци за компаниите, които са замърсили най-много и са се възползвали най-много от настоящата криза.
