Доклад на ООН за храните установява, че субсидиите за земеделие от Европейския съюз са допринесли за покачване на цените на плодовете и зеленчуците, което е затруднило хората да си позволят здравословна диета, предава Политико.
От 2021 до 2025 г. цената на здравословната диета се е повишила с 36% в Европа, се посочва в годишния доклад на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) за състоянието на продоволствената сигурност и храненето.
Докато инфлацията – причинена от пандемията от Covid-19, войната в Украйна и вероятно скорошната криза в Близкия изток – е повишила цените на храните повсеместно, политиците също са виновни за субсидирането предимно на нишестени култури като зърнени храни и месни продукти, което прави непропорционално скъпо отглеждането на зеленчуци, плодове и бобови растения, според FAO.
„Това се равнява на косвено данъчно облагане“, заяви Дейвид Лаборд, един от авторите на доклада и водещ директор на FAO по икономика на селското стопанство.
Преките субсидии за земеделие от ЕС по Общата селскостопанска политика, които Европа плаща от 60-те години на миналия век, са отчасти виновни. Европейските селскостопански субсидии (ОСП) са една от най-големите програми за финансиране от ЕС.
„Липсата на инвестиции в изследвания за намаляване на разходите за производство на плодове и зеленчуци, които обикновено са трудоемки, е оказала още по-голям ефект върху достъпността на здравословните храни в Европа. Това е увеличило производителността в някои сектори. Но не сме направили нищо за бобовите култури и фасула“, казва още Лаборд.
Препоръки
За средностатистическия европейски гражданин това означава, че цената за закупуване на хранене всеки ден, което отговаря на минималните изисквания за здравословна диета – правилният баланс на хранителни вещества, калории и разнообразие – се е увеличила с 1 долар между 2021 и 2025 г. до 3,97 долара. Скокът на цените в Европа е по-висок от средния за света от 25% увеличение.
За всяко здравословно хранене зеленчуците, плодовете и бобовите растения съставляват близо 60% от общата цена, докато нишестените култури като пшеница или ориз заемат само 13%. Въпреки това, повечето селскостопански субсидии по света се разпределят в зърно, захар, млечни продукти, говеждо месо и маслодайни култури за храна на животните.
Проучване в Nature изчисли, че 80% от подкрепата на ЕС за фермерите отива директно за животни или фуражи. Субсидиите на ЕС, базирани на хектари, са направили отглеждането на зеленчуци за хората непривлекателно за фермерите в сравнение с други култури.
В допълнение към преразпределянето на субсидии за отглеждане на плодове и зеленчуци, FAO препоръчва места като Европа да инвестират повече в иновации, за да намалят разходите за ръчен труд за отглеждане на зеленчуци.
Други препоръки са насочени към веригата на доставки, като например намаляване на хранителните отпадъци, подкрепа на суровини като торове и повишаване на прозрачността на цените.
Кои култури заслужават подкрепа?
Европейската комисия наскоро публикува своя „план за действие относно протеините“, който се фокусира главно върху намаляване на зависимостта на Европа от фуражи от чужбина, но също така има за цел да стимулира производството на бобови растения за хората.
Но всяко значително финансиране зависи от предстоящата голяма битка, която ще се проведе в ЕС до края на тази година и най-вероятно след това – следващата Обща селскостопанска политика за 2028 до 2034 г.
„Докато европейските законодатели се подготвят за есен от интензивни дискусии, те трябва да спрат да се връщат към традиционните си предложения и вместо това да потърсят по-иновативни решения. Имате голям ефект на наследство. За земеделските производители, отглеждащи зърнени храни и фуражи, сигурните линии за доставки и купувачите вече са налице. Европа е разработила своите селскостопански субсидии по исторически причини, които са много различни от предоставянето на голямо количество плодове и зеленчуци за населението“, посочва Лаборд.
Европейската комисия отказа да коментира доклада на FAO. Но в писмен коментар говорител на Комисията подчерта, че ръководството на ЕС няма намерение да решава какво трябва да ядат хората.
„Що се отнася до плана за действие относно протеините, той включва действия от страна на търсенето, за да се помогне на потребителите да правят информиран избор, включително етикетиране на произхода, използване на критерии за устойчивост при обществените поръчки и кампании за повишаване на осведомеността, например относно ползите от бобовите растения“, заявиха още от Комисията.
