Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и развитие. Кандидатстването по новата програма е на два етапа – до 15-и февруари 2023 г. и до 31-ви март 2023 г. Моделът на изпълнение предвижда предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ за обновяване на многофамилни жилищни сгради, а след заложения срок ще има 20% самоучастие от страна на собствениците.
Предизвикателствата
Според Плана до 2030 г. трябва да бъдат обновени минимум 12 000 от многофамилните и 16 000 еднофамилни сгради. До момента са санирани 2800 сгради. Още само 1000 могат да бъдат обновени с наличните средства. Това число може да е много по-голямо, ако финансирането не е 100%.
„Инвестираме много средства и достигаме не много голям резултат от гледна точка количество обновени сгради“ – каза Драгомир Цанев от ЕнЕфект по време конференцията „Устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“, организирана от „Климатека“, Центърa за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и инициативна група „Да обновим България“.
Наблюденията от предходната програма за саниране показват няколко проблема. Първо, заради стопроцентовите грантове много нуждаещи се сгради остават необновени. От 66 000 многофамилни сгради са обновени 5-6% при пълна безвъзмездна помощ. Но този начин се оказва неефективен, защото много сгради, които се нуждаят от санирането, няма да получат никакво финансиране. „Трябва да има самоучастие от страна на собствениците“ – категоричен е Цанев.
Второ, получавайки санирането напълно безплатно, собствениците не ценят достатъчно помощта и нямат чувство за отговорност. “Това е разбирането на бенефициентите, когато им се дава нещо безплатно – че някой друг е отговорен за тяхната собственост” – отбеляза Цанев.
Трето, разпределянето на средствата е неравномерно. „Концентрираме много ресурс в големите градове, малките градове остават на произвола на съдбата“, подчерта още той.
Декарбонизация и енергийна ефективност
В контекста на настоящата енергийна криза са необходими бързи мерки за намаляване на енергийната бедност и повишаване на енергийната независимост на България.
„Жилищата в обновени сгради вече са много по-скъпи от тези в необновените“, сподели Иван Велков от Българска фасилити мениджмънт асоциация. „Ще дойде момент, в който жилища в несанирани сгради няма да имат пазарна стойност, и това е още един аргумент да търсим възможности за саниране“.
Постигането на енергийна ефективност е от огромно значение както за реализация на целите за въглеродна неутралност до 2050 г., така и за справяне с енергийната бедност. „Енергийната ефективност е финансова ефективност“, каза Тодор Попов от Община Габрово.
Разумното разпределение на средствата би означавало и финансово участие от страна на собствениците. Въпреки че вече се планира 20% самоучастие, според „ЕнЕфект“ процентът трябва да нарасне до 50%. След като се изведе конкретна дефиниция за енергийна бедност, ще стане ясно кои от собствениците ще могат да кандидатстват за допълнителна помощ при покриването на своя дял. Като се въведе този нов модел, много повече сгради ще бъдат санирани и много повече цели за устойчивост изпълнени – от спестяване на енергия и ресурси, до социална справедливост.
