Седем души са загинали във Франция пряко или косвено поради изпепеляващата гореща вълна, заяви заместник-министърът на енергетиката Мод Брежон. Според националната метеорологична служба в понеделник, 25 май, е бил най-горещият майски ден в историята на страната.
Météo France обяви, че са регистрирани нови месечни максимуми на 352 метеорологични станции, главно на запад, като най-високата температура от 37,1°C е отбелязана близо до Хосегор, близо до Биариц. Според климатолози безпрецедентното събитие има вероятност 1/1000 да се случи по това време на годината, въз основа на записи, датиращи от 1979 г., предава Евронюз.
Синоптиците предупреждават, че страната ще продължи да се изтощава през следващите дни, тъй като е хваната под „силно аномален и мощен“ топлинен купол – атмосферен модел, който задържа топлинни вълни и става все по-често срещан поради причинените от човека климатични промени.
Става ли по-горещо във Франция?
Миналата година Франция беше подложена на поредица от горещи вълни, като температурите се покачиха до 40°C в някои части на страната. Десетки департаменти бяха поставени под оранжева тревога, докато Од пострада от един от най-тежките горски пожари във Франция през последните 50 години – подхранван от горещите и сухи условия. 2025 г. беше най-лошата година в историята на Европейския съюз по отношение на горски пожари.
Според Службата за изменение на климата на ЕС „Коперник“ Франция е преживяла над средните условия през целия летен период на 2025 г., като по-голямата част от страната е претърпяла 15 повече „летни дни“ от средното. Това е периодът, в който максималната температура на въздуха е поне 25°C.
Югозападна Франция също така отбеляза едни от най-големите аномалии в интензивните горещини, като температурите се повишиха с около 6°C над средния сезонен максимум.
След палещото лято, бърз анализ от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина установи, че изменението на климата е отговорно за около 68% от 24 000 смъртни случая в 854 европейски града, като температурите се повишиха до 3,6°C.
Проучването установи, че изменението на климата е допринесло за 1444 смъртни случая от горещини във Франция, като Париж е регистрирал един от най-високите проценти.
Това е сценарий, който Франция очаква от години, след своето новаторско кризисно учение „Париж на 50°C“.
Готова ли е Франция за интензивни горещини?
През 2023 г. град Париж организира инициативата „Париж на 50°C“ в два района, за да помогне на жителите да се подготвят за бъдеще на интензивни горещини.
Инициативата събра урбанисти, здравни експерти, учени и публични органи, за да оценят уязвимостите в ключови сектори, включително жилищно строителство, здравеопазване, енергетика и обществено пространство.
Като част от упражнението, около 70 деца бяха изпратени в тъмен тунел, който поддържа температура от 18°C. След като попаднаха под земята, те бяха помолени да разиграят ефектите от екстремни температури, които скоро може да се превърнат в новата нормалност.
Това включваше деца, които се преструваха на отровени от развалена храна по време на прекъсване на електрозахранването, както и разиграваха ефектите от изтичане на въглероден оксид от повреден генератор. Пълно разрешение беше дадено от полагащите грижи за децата преди упражнението.
Служители на Червения кръст използваха поетапните сценарии, за да разберат кого ще изпратят първо в болница, знаейки, че системите за обществено здраве се натоварват прекомерно по време на горещи вълни. Пожарникари, градски служители и учители се включиха, симулирайки хаоса, който възниква от подобно събитие.
Преглед на упражнението предупреди, че екстремните горещини представляват сериозна заплаха за общественото здраве във Франция, особено сред уязвимите общности. Установено е, че инфраструктура като метрото и железопътните линии също е изложена на риск от интензивна горещина.
Докладът призовава Париж да бъде превърнат в „град-оазис“ чрез увеличаване на растителността, създаване на повече сенчести обществени пространства, намаляване на повърхностите, задържащи топлината, и адаптиране на училищата и обществените съоръжения към екстремни горещини.
Париж, както и много други европейски градове, често е жертва на ефекта на градския топлинен остров. Това е мястото, където градската инфраструктура, като бетон и асфалт, абсорбира топлина, поддържайки високи температури. Използването на вътрешни климатици само допринася за този ефект, въпреки че е жизненоважен елемент за много граждани.
„Страните, които ще се справят най-добре през следващото десетилетие, не са тези с най-много пари, а тези, които третират жегата като извънредна, а не метеорологична ситуация в общественото здравеопазване“, казва Йона Верджини, основател на световната метеорологична прогноза WFY24.
Какво прави Франция, за да се справи с екстремните горещини?
Париж претърпя радикална трансформация през последните две десетилетия, тъй като градът се стреми да стане по-зелен. Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN), от 2020 г. насам в Париж са засадени над 100 000 дървета, включително 40 000 през зимата на 2023 г.
От 2020 г. насам са премахнати над 6000 паркоместа и 1,3 хектара асфалт, за да се даде възможност за озеленяване на улиците. До 2024 г. в Париж имаше почти 100 улици с растения, което позволява на природата да процъфтява редом с градския живот. Дърветата и растенията подобряват качеството на въздуха, създавайки допълнителна полза за замърсените градове.
„Тези трансформации ще бъдат опростени и ще се превърнат в норма благодарение на бъдещия биоклиматичен Местен градски план (PLUb), който поставя началото на еволюцията на Париж към повече растителност и природа, работейки за постигане на целта за 300 хектара допълнителни природни пространства в града“, заявяват от IUCN.
Наред с препоръките, повторени от упражнението „Париж при 50°C“, Франция се справя директно с първопричината за екстремните горещини.
По време на срещата на върха за изкопаемите горива в Санта Марта през април Франция публикува своята национална пътна карта за преход от изкопаеми горива, фокусирана върху електрификацията.
Планът се ангажира с прекратяване на използването на въглища до 2030 г., петрол до 2045 г. и газ за енергия до 2050 г., като част от по-широката цел за постигане на въглеродна неутралност. Той консолидира също така съществуващите мерки – включително забраната за газови котли в нови сгради от 2026 г. и амбицията две трети от новите автомобили да бъдат електрически до 2030 г. – като същевременно потвърждава ангажиментите за подкрепа на прехода в други страни.
