Една от големите причини за климатичните промени е индустриалната революция и последвалият бум на промишлеността, захранван с дървен материал, въглища, петрол и полезни изкопаеми. Нашата цивилизация е построена на гърба на унищожени екосистеми и редки, изчерпаеми ресурси.
Пещите горят, а от тях излиза електричество, топлина, стомана, потребителски стоки и тонове емисии, които трайно променят климата на земята. И тук е въпросът: Могат ли климатичните промени да разрушат капитализма? Може ли да има декарбонизация и устойчиво развитие в свят, който преследва печалба на всяка цена?
Отговора потърсиха Стийв Кензи, директорът на Английската мрежа на Глобалния договор на ООН, и Ан Петифор, директор на Policy Research In Macroeconomics (PRIME), в рамките на дискусията „Will the climate crisis break capitalism?“. Събитието бе част от ReutersIMPACT, на което ESGnews.bg е официален партньор.
За мишките, лъвовете и Мариана Мацукато
Според Ан Петифор, приватизацията на някои държавни дружества е довела до сериозни проблеми, включително що се отнася до целите на устойчивото развитие и климата. Тя допълни, че структурата, в която големите корпорации могат да събират дългове и после да ги прехвърлят като разход върху потребителите, не води до най-добрите резултати.
Има редица правни и финансови механизми, които позволяват на бизнеса да се възползва от парични стимули и капитал за постигане на цели, непродуктивни на борбата срещу климатичните промени. Също така, индивиди, еднолични собственици или извънредно богати магнати имат непропорционално влияние върху световните процеси и способността на човечеството да решава кризисни ситуации, каквато е настоящата.
Тя даде пример със затъналата в дългове британска компания за вода Themes Water, ключова за околната среда на острова. Компанията е приватизирана през 2005 г., а дълговете ѝ – опростени. В момента, Themes Water има нови 60 млрд. паунда дългове. Само между 2010-2017, под ръководството на австралийската банка Macquarie, Themes Water увеличава дълга си с 10 млрд., а собствениците теглят 2 млрд. в дивиденти. Междувременно, реките в Обединеното кралство са замърсени, а компанията няма средствата да поддържа и подобрява системите си за пречистване.
Личностите с главно “Л” – магнатите и гигантите на технологията
В критиките си Петифор не подмина и свръхбогатите гиганти на технологичния свят. Тя даде пример с Илон Мъск и неговата помощ за Украйна. В началото на руската инвазия, Мъск предостави на украинската армия достъп до неговата система за сателитен интернет Starlink. След това, през есента на 2022, Мъск поиска пари, за да поддържа услугата за Украйна.
Не можеш да имаш такава степен на нестабилност, когато си изправен пред огромна заплаха за сигурността. Всички украински генерали на фронта изведнъж бяха отрязани от нужния им интернет от една личност, която не иска да ги субсидира.“
Ан Петифор поясни, че няма нищо осъдително в това решение. Напълно разбираемо е, защото Starlink е частна компания и заслужава да получи нещо в замяна на услугите си. Тя изтъкна, обаче, че този случай е илюстрация на това какви рискове крие въвличането на частния сектор при решаване на сериозни обществени проблеми. Тя цитира пасаж на икономиста Мариана Мацукато, която сравнява частния сектор с притеснени мишки:
Те са притеснени, избягват рисковете, искат държавите да ги предпазват от потенциални загуби. Държавите са ревящи лъвове. Държавите дойдоха през 2020 г. (по времето на пандемията – бел. ред.) и на практика национализираха капитализма. После позволиха на частния сектор да продължи след кризата без данъци и дългове в резултат от колапса.“
Устойчивостта е доходоносна на борбата с климатичните промени
Основната задача на Стийв Кензи и Английската мрежа на Глобалния договор на ООН е да помага на бизнеса да става все по-устойчив. Според него, има много икономически стимули за една компания да стане по-устойчива и да предприеме стъпки срещу климатичните промени. Най-бързо достижимите са крият на пазара на труда.
Младите хора искат да работят в организации, които им дават цел и осмислят труда им. Това има директно отражение върху приходите на една компания, която привлича талант по този начин“, поясни той.
Що се отнася до систематичните проблеми, свързани с икономическия растеж и печалбата на всяка цена, Кензи препоръча предпазливост. Според него, икономическият ръст е средство за борба с бедността. Той поясни, че в случай на система с понижен или статичен растеж, хората биха били заключени в социалната позиция, в която са, без много вертикална мобилност.
За да се гарантира стандарт на живот, следващата стъпка би била да се измисли нова идея за борба с бедността и тя би включвала преразпределение на благата. Но според него, тъй като благата са в ръцете на хората, които ръководят системата, смисленото разпределение би било невъзможно.
Той цитира Милтън Фрийдман: „Социалният дълг на бизнеса е да увеличава своята печалба, докато спазва правилата на играта.“
Според мен разминаването идва от това, че сме позволили на корпорации и нечестни актьори да похитят правилата на играта. Много от компаниите, с които ние работим, нямат никакъв интерес да отидат „от тъмната страна“. Те искат да изкарат честни пари, да предоставят продукти и услуги, за да решават проблеми. Това е наивната ми идея за капитализма, но нека съм върнем към нея“, апелира Стийв Кензи.
Още по темата:
Reuters IMPACT: Да изключим или намалим изкопаемите горива – големите теми на COP28
