Около една трета от световните реки остават свободно течащи, според данни от организацията International Rivers. Ситуацията в Европа обаче е по-лоша, тъй като броят на „дивите“ или свободно течащите реки продължава да намалява, предава Euractiv. Повечето от тези диви реки – водни пътища, които не са възпрепятствани от човешка намеса, са в Западните Балкани, твърди Бранка Шпаничек от CEE Bankwatch Network, която наблюдава публичните финансови органи и се опитва да спре проекти, които има вероятност да увредят околната среда.
Река Босна в Босна и Херцеговина е една от малкото големи реки без водноелектрически централи или други бариери, ограничаващи нейния поток“, казва Шпаничек, която ръководи стратегическия отдел в Bankwatch „Финанси и биоразнообразие“.
В Албания река Вьоса, която се простира от Гърция до Адриатическо море, също се смята за една от последните реки от този тип. Течаща свободно в продължение на около 200 километра, Вьоса и заобикалящата я среда са дом на над хиляда животински и растителни вида, включително 15, посочени като застрашени.
Албанското правителство определи Вьоса за национален парк през 2023 г., кулминация на дългогодишна кампания, подкрепена от местните хора, природозащитници и производителя на туристически съоръжения Patagonia.
Бет Торен, директор на Patagonia за екологични действия за Европа, Близкия изток и Африка, каза, че компанията се е включила, тъй като реките в региона
са застрашени от хиляди малки водноелектрически проекти – скъп и неефективен начин за генериране на енергия“.
Индустриализация на Европа
Европа беше индустриализирана преди други континенти – преднина, която в някои случаи може да бъде измерена не само в десетилетия, но и във векове – което означава, че нейните реки са били засегнати от язовири, водноелектрически централи, резервоари, отклонявания и канализиране за много по-дълго и в по-голяма степен отколкото на други места.
По-ранната и по-продължителна индустриализация в Европа оказа значително въздействие върху нейните реки, което доведе до относително по-малко диви или незасегнати реки в сравнение с други части на света“, казва Монти Агире от International Rivers.
В Европа има около 28 000 електроцентрали и почти всички реки, на които са построени, са преградени или отклонени“, каза Улрих Айхелман от RiverWatch, който се бори четири десетилетия, за да предотврати нанасянето на повече щети на европейските водни пътища.
Хидроенергия – “за” и “против”
Айхелман казва още, че щетите върху реките са по-лесни за пренебрегване, отколкото върху други местообитания, отчасти защото ефектите от язовирите и резервоарите не са толкова очевидни на пръв поглед.
Хидроенергията пък отдавна се възприема като сравнително „чист“ източник на енергия и електричество, поне в сравнение с нефта и въглищата.
Според Айхелман хората могат да бъдат подведени от често чистите и неподвижни води дълбоко зад язовирната стена.
Това, което се намира под повърхността, е „пустиня“, поне в сравнение с динамичната екосистема на безпрепятствена река“, смята той.
Според The Nature Conservancy реките и техните водосборни басейни са едни от най-подценените природни системи на Земята.
Положителни промени
Но през последните години има някои положителни развития. Според Агире усилията за опазване и екологичните политики в Европа са се подобрили с течение на времето, което е довело до инициативи, насочени към възстановяване и защита на речните екосистеми, като например Кодекса за възстановяване на ЕС.
Примерът с Вьоса може да бъде такъв, който трябва да се следва. Според Шпаничек още над 80 реки в Западните Балкани трябва да бъдат защитени.
Видяхме промяна във финансирането на развитието на хидроенергията – Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) затегнаха своите екологични предпазни мерки и се отказаха от финансирането на няколко големи хидроенергийни проекта в Западните Балкани“, заяви Шпаничек.
И докато загрижеността в Европа расте, региони като Латинска Америка и Югоизточна Азия планират изграждането на колосални язовири, много от тях китайски.
Например в случая с река Меконг тези гиганти променят екосистемите и селското стопанство не само в Южен Китай, но и в съседните Лаос и Виетнам, а също и в Тайланд и Камбоджа.
Това, което Айхелман описа като „чистата сила на Китай“ и „големия бизнес“, затруднява спирането на подобни проекти.
Реките могат да възвърнат предишната си динамика, ако язовирите бъдат премахнати и оставени да текат отново естествено. Просто въпросът е дали искаме да имаме реки в бъдеще“, заяви Айхелман.
Прочетете още:
Европейският парламент постигна споразумение по ключов законопроект за биоразнообразието
