На английски език думите за справедливост и равенство звучат почти еднакво (equity, equality). Техните значения, обаче, са различни, а разликата е съществена.
Равенството означава, че се отнасяме към всички еднакво – на всеки човек или група хора се дават еднакви ресурси и възможности. Справедливост означава, че предоставяме ресурси и възможности, които отговарят на специфичните нужди или обстоятелства на това лице или група, и по този начин можем да постигнем равен резултат.
Така че, въпреки че често търсим „равни възможности“, всъщност може да доведе до изключване, а не до включване. Казано по друг начин, равенството означава да бъдем равни по отношение на статус, права и възможности, докато справедливост е свързано с това как да стигнем дотам чрез безпристрастност. Равенството определя основните правила за създаване на условия за честна игра, но се нуждае от справедливост, за да гарантира, че всеки може да се състезава на това поле.
Примери от практиката
Когато човек се опита да визуализира равенството и справедливостта, може да си представи как трима души гледат зад плътна ограда футболен мач. Най-високият вижда играта без проблеми, но другите двама са по-ниски и не могат да видят нищо. Ако и на тримата се даде еднакво висока платформа, то отново най-ниският не достига височината на оградата. В този случай, на най-високият пък не му е необходима платформа, тъй като той може да следи играта и без нея. Даването на еднакво висока платформа илюстрира равенството и даването на равни възможности, но така няма справедливост. Ако най-високият зрител не получи платформа, тъй като не му е необходима, средният на ръст получи платформа, а най-ниският – две, така всички са включени, виждат играта и са подкрепени спрямо необходимостите им. Тогава има и справедливост.
Какво означава справедливост за правата и възможностите на жените?
Даването на равни права на жените не е достатъчно само по себе си за справяне със съществуващите неравенства. Проучване, направено от световен икономически форум доказва, че ще са необходими още 132 години, за да се достигне равенство между половете. Настоящите усложняващи се кризи често засягат непропорционално жените и рискът от по-нататъшно намаляване на равенството между половете в световен мащаб нараства.
Напредъкът разчита на действия, но не само от жените. Чрез колективен активизъм всички хора могат да постигнат напредък към един по-приобщаващ свят, предизвиквайки стереотипите, свързани с пола, и призовавайки към липса на дискриминация.
