В Европа има различни възгледи относно използването на ядрена енергия. Всяка държава членка сама избира дали да я включи в енергийния си микс. Така много правителствата са в позиция, в която трябва да вземат решение за бъдещето на ядрената енергия в своите страни.
Разделението на европейските страни по отношение на ядрената енергия се превърна в дълъг дебат без отговор. Близо една трета от работещите в момента ядрени реактори в ЕС наближават края на жизнения си цикъл през 2025 г. Това е нещо, което оставя бъдещето на енергийния източник в небитието.
Каква част от енергията на Европа идва от ядрена енергия?
Около една четвърт от енергията на ЕС е ядрена и повече от половината от нея се произвежда във Франция. Има общо 102 работещи реактора в 13 от 27-те държави-членки. През 2019 г. те осигуряват около 50 % от нисковъглеродното електричество.
Франция, водеща страна по отношение на инфраструктура за ядрена енергия, обмисля закон за ускоряване на изграждането на нови реактори, предава Euronews. Докато Европа се бори с енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, Еманюел Макрон се стреми към енергийна независимост. В понеделник той каза, че модернизацията е от съществено значение за постигането на целта.
Законопроектът има за цел да рационализира процеса за одобрение и изграждане на нови заводи в страната. Това също така включва отменяне на ангажимента на предшественика на Макрон за ограничаване на ядрената енергия до 50 % от енергийния дял на страната.
Стремежът към ядрено съживяване предизвика търкания с други европейски държави като Германия. Докато някои държави-членки на ЕС подкрепят подобни решения, други се опасяват за безопасността и негативното обществено мнение, което напълно изхвърля ядрената енергия от картината.
Кои държави са против ядрената енергия?
След инцидента на остров Три Майл през 1979 г. и след катастрофата в Чернобил през 1989 г. общественото мнение за ядрената енергия се промени драстично. В Германия страховете за безопасността стимулират движението за опазване на околната среда и Зелената партия в страната.
През 2002 г. лявоцентристкото правителство на Германия прие закон за спиране на изграждането на нови атомни електроцентрали. Всички съществуващи реактори също трябваше да бъдат затворени в бъдеще.
Това беше част от преминаването от изкопаеми горива към източници като вятър и слънце, които страната смята за наистина възобновяеми. Въпреки че ядрената енергия се счита за „нисковъглеродна“, тъй като ядрените реактори не произвеждат директни емисии на въглероден диоксид, тя разчита на уран като гориво, добивът и рафинирането на който са енергоемки.
След това през 2010 г. Ангела Меркел обяви, че животът на германските ядрени централи ще бъде удължен, за да се увеличат доставките на нисковъглеродна енергия.
Само година по-късно инцидентът във Фукушима в Япония отново предизвика безпокойство. Имаше месеци на масови антиядрени протести в цялата страна, което накара правителството на Меркел да обяви, че всички атомни електроцентрали ще бъдат затворени до 2022 г.
Сега в страната са останали само три атомни електроцентрали. Заплахата от енергийна несигурност поради войната в Украйна удължи живота им след този срок. През октомври миналата година канцлерът Олаф Шолц каза, че те ще останат отворени до април 2023 г., за да се предотврати недостиг на енергия.
Кои държави са се отказали от ядрената енергия?
Има само две държави, които напълно са се отказали от ядрената енергия за производство на електроенергия, след като са имали работещи реактори: Италия и Литва.
В Италия това е спорна тема. Всички централи в страната бяха затворени до 1990 г. след референдум за ядрената енергия. Оттогава правителството се опита да предложи съживяване – най-вече план от 2008 г. за изграждане на цели 10 нови реактора.
За пореден път ядрената авария от 2011 г. в Япония повлия на общественото мнение, като 94 % от електората гласуваха за забрана на строителството на ядрени централи на референдум малко след това.
Източникът на енергия също е спорен в други държави-членки, включително Белгия, Португалия, Дания и Австрия – друг силен антиядрен глас.
Кои страни оглавяват про-ядрения тласък?
Франция отдавна е европейски лидер в ядрената енергетика, настоявайки за признаването ѝ като източник на енергия с ниско съдържание на въглерод. През февруари тази година тя беше една от 11-те страни, които стартираха съюз за ядрена енергия в Европа. Те подписаха декларация, в която се казва, че това е „един от многото инструменти за постигане на нашите климатични цели, за генериране на базово електричество и за гарантиране на сигурността на доставките“.
Групата се състои от България, Хърватия, Финландия, Чехия, Унгария, Холандия, Полша, Румъния, Словакия и Словения заедно с Франция. Целта на алианса е да насърчава научните изследвания, иновациите и „единните правила за безопасност“, като същевременно разглежда как сътрудничеството може да доведе до изграждането на повече реактори.
Въпреки противоречивата си история, новото проядрено правителство на Италия също обмисля подписването на декларацията. Това би било мощен съюзник за про-ядрените държави, които търсят достатъчно гласове за приемане на ключово законодателство, включително енергийния източник в целите на ЕС за климата.
В крайна сметка реши да не отменя дългогодишната си антиядрена позиция, но това показва, че някои страни могат да променят гледната си точка пред лицето на климатичните и енергийните кризи.
