Хранителните системи са отговорни за 15% от глобалното използване на изкопаеми горива. Ново проучване постави важни въпроси относно зависимостта на производството на храни от нефтохимикали преди конференцията на ООН за климата COP28 в края на ноември, пише Euractiv.
Индустрията за изкопаеми горива инвестира сериозно в нефтохимикали, за да ограничи зависимостта на производството на храни от петрола, според доклада на Глобалния алианс за бъдещето на храните, група от филантропски фондации, насърчаващи устойчиви хранителни системи, включващи Heinrich Böll Stiftung и Rockefeller Foundation.
Докладът е един от първите опити на изследователи да оценят глобалното използване на изкопаеми горива и нефтохимикали по цялата верига на доставки на храни.
Примери за зависимост от нефтохимикали включват пластмаса, използвана в опаковки, както и промишлени процеси за производство на суровини за култури като пестициди и торове.
Въпреки че етапът на обработка и опаковане остава най-енергоемкият компонент на хранителната система, растежът, особено в потреблението на изкопаеми горива, е по-висок във веригата на доставки“, казва програмният директор на Глобалния алианс Пати Фонг.
Налице е нарастваща зависимост от външни суровини, базирани на изкопаеми горива, като торове. Това е мястото, където нефтохимическата индустрия разширява своите пазари“, добавя тя.
Тази прекомерна зависимост от изкопаемите горива в хранителния сектор се очаква да бъде повдигната на 28-ата Конференция на страните COP28 по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), която започва в края на ноември в Дубай.
За първи път годишната среща на върха на ООН за околната среда ще има Ден на храните и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) ще очертае своята пътна карта за поддържане на света в рамките на международно договорената температурна граница от 1,5 градуса.
Докладът също така призовава за преминаване към агроекологични производствени системи, които са по-малко зависими от външни ресурси, заменяйки остатъчните нужди с екологични решения като биоторове и практики за борба с вредителите във фермите.
Скрити здравни разходи
Докладът подчертава, че намаляването на енергийната интензивност на глобалните хранителни системи с 49% може да има въздействие чрез генериране на значителни съпътстващи ползи за здравето.
Здравните разходи често се пренебрегват. Те се поемат от отделни лица и правителства, а не от компаниите, произвеждащи храната“, каза Фонг.
Потенциална полза може да бъде преминаването към преработени диети, богати на растения, особено когато консумацията на месо и наситени мазнини е висока или расте на нива, които застрашават човешкото здраве и/или това на планетата“, се казва в доклада.
В същото време много нездравословни продукти се възползват от държавни субсидии. Ако ги пренасочим към производството на зеленчуци, пресни плодове и по-здравословни култури, ще видим промени в разходите“, смята Фонг.
Ултра преработени продукти
Докладът предупреждава за преминаване на диетите към западен модел, тъй като маркетингът на ултра-преработени храни в региони с ниски доходи изтласква традиционните храни и диети“, казва още Фонг.
Ултра преработените продукти като закуски, безалкохолни напитки и готови ястия се считат за два до 10 пъти по-енергийно интензивни от пълнозърнестите храни, според проучване от 2019 г.
Страните с високи доходи трябва да поемат водеща роля в отдалечаването от такива нездравословни продукти. Богатите на растения диети, които са минимално обработени, са не само по-здравословни за общностите, но и благоприятни за климата“, завършва Фонг.
Прочетете още:
Време за избор: Климатичното въздействие на храните, които ядем
