Европейски рециклиращи производители изразиха загриженост относно плановете за раздаване на безплатни квоти за CO2 на производителите на стомана, като казаха, че методологията, разгледана от Брюксел, поставя рециклирания стоманен скрап в неизгодно положение в сравнение с първичната стомана, произведена от желязна руда, която е по-замърсяваща.
Европейската комисия се готви да започне обществена консултация за преразглеждане на Регламента за безплатно разпределение, който решава колко квоти за CO2 ще бъдат разпределени безплатно на индустриите за периода 2026-2030 г. Счита се, че стоманодобивът е изложен на висок риск от преместване в чужбина поради политиките на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии, които повишават производствените разходи спрямо конкурентите в Китай или Индия.
Поради тази причина секторът беше добавен към така наречения „списък с изтичане на въглеродни емисии“ на ЕС, което го прави допустим за получаване на до 100% безплатни квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS), което на практика дава на производителите на стомана безплатно право на замърсяване.
Рамката ще приключи през 2034 г., когато ЕС постепенно ще започне да прилага успоредно новия си механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM).
Притеснения
Проектът за регламент за безплатно разпределение обаче предизвиква безпокойство сред екологичните групи и европейската рециклираща индустрия, които казват, че методологията за раздаване на безплатни разрешителни за замърсяване благоприятства най-въглеродно-интензивните методи за производство на стомана.
Безплатните квоти бяха предназначени да предотвратят изтичането на въглерод, докато CBAM не бъде напълно приложен. Те не трябва да бъдат стимули за насърчаване на конкретен производствен процес пред друг – да не говорим за по-замърсяващ“, каза Аймерик Аманд, отговарящ за политически въпроси в Sandbag, мозъчен тръст с нестопанска цел за изменението на климата.
Използването на рециклиран скрап при производството на стомана намалява въглеродните емисии с поне 58%, според Европейската конфедерация на рециклиращата индустрия (EuRIC). И все пак проектопланът на ЕС за разпределение дава лъвския пай от безплатните квоти по ETS на първичната стомана, произведена от желязна руда, която е по-енергийно интензивна.
Според EuRIC настоящата система за безплатно разпределение е дала погрешни стимули на европейската стоманодобивна промишленост. Докато рециклираната стомана представлява 70% от производството в САЩ или Турция, процентът е едва 55% в Европа, казват от асоциацията.
Досега безплатното разпределение директно стимулира най-въглеродно-интензивния стоманен процес, а именно производството на стомана в доменни кислородни пещи, разчитащи на желязна руда“, казва Емануел Катракис, генерален секретар на EuRIC.
Безплатното разпределение, което възпрепятства кръговото и нисковъглеродно производство на стомана, не само противоречи на самите цели за преход към по-кръгова икономика, но и на целите на ЕС за климата“, добави той пред Euractiv.
Възстановяване на конкуренцията
Европейската стоманодобивна асоциация, Eurofer, казва, че подкрепя целта за увеличаване на рециклирането на скрап в Европа, но твърди, че Регламентът за безплатно разпределение преследва друга цел – възстановяване на лоялната конкуренция между производителите на стомана в Европа и в чужбина.
Според Eurofer, първичната стомана отделя средно 1,8 тона CO2 за всеки тон произведена стомана, докато емисиите са само 0,25 тона при използване на рециклиран скрап – което се изразява в много по-високи въглеродни разходи за първото.
Освен това първичната и вторичната стомана не се конкурират в един и същ пазарен сегмент, което изисква различно качество на стоманата, твърдят от асоциацията.
Така че разглеждането само на безплатното разпределение предполага, че има пряка конкуренция между първичната и вторичната стомана във всеки пазарен сегмент. Вторичната стомана разчита на скрап, който за съжаление има много примеси, като мед и други елементи. И тези примеси не ви позволяват да постигнете същите изисквания за качество за пазарните сегменти. Сортирането ще трябва да се подобри в бъдеще, но все още не сме там“, каза зам.-генералният директор на Eurofer Адолфо Айело пред Euractiv.
Двойни стандарти
За Sandbag обаче идеята, че скрапът не е достатъчно добър за производство на стомана, е невярна.
Продукти от висок клас могат да бъдат произведени с повече от 50% скрап, но струват повече поради настоящите правила за безплатно разпределение“, твърдят от мозъчния тръст.
В допълнение, проектът на правила за безплатно разпределение пренебрегва разпоредба, добавена в съображение 10 от ревизираната директива ETS, която казва, че безплатните квоти трябва да се разпределят по начин, който е „независим от суровината или вида на производствения процес“.
Насърчаването на определени производствени процеси, вместо да се фокусира върху общите вградени емисии в крайните продукти, предотвратява други, несубсидирани решения за декарбонизиране на нашата тежка индустрия. Правилата за безплатно разпределение трябва да създадат равни условия и да позволят появата на най-добри практики“, предупреждават от Sandbag.
Прочетете още: