Ново изследване показва, че планинските ледници няма да се възстановят векове, ако светът временно надвиши с 1,5°C глобално затопляне, алармира Евронюз. Това е първото проучване, което симулира промяна на ледниците до 2500 г. при „сценарии на превишаване“ – при които планетата надхвърля границата от 1,5°C с до 3°C, преди да започне обратен процес на охлаждане.
Тъй като настоящите климатични политики насочват Земята към затопляне с по-близо 3°C, изследването, ръководено от Университета в Бристъл в Обединеното кралство и Университета в Инсбрук в Австрия, предоставя навременен поглед към възможното бъдеще. И представя още един спешен призив за коригиране на курса, по който върви човечеството.
„Ясно е, че такъв свят е много по-лош за ледниците от този, където се поддържа границата от 1,5°C. Целта ни беше да открием дали ледниците могат да се възстановят, ако планетата се охлади отново. Това е въпрос, който много хора задават – ще се възстановят ли ледниците през нашия живот или през този на децата ни? Нашите открития, за съжаление, показват, че отговорът е отрицателен“, казва един от авторите на изследването – д-р Фабиен Мосион, доцент по полярни екологични промени в Университета в Бристъл.
Защо 1,5°C има голямо значение за ледниците?
2024 г. беше най-горещата година в историята и първата календарна година, която надхвърли лимита от 1,5°C. Целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива – след които климатичните бедствия ще ескалират – се основава на дългосрочни средни стойности, така че все още не сме преминали границата.
Но това изглежда все по-вероятно, като метеорологичната агенция на ООН предупреди миналата година, че има близо 50% вероятност средните глобални температури между 2024 и 2028 г. да надхвърлят 1,5°C.
За да прогнозират какво би означавало това за замръзналите ледени води по света, учените симулираха сценарий на силно превишаване, при който глобалното затопляне продължава да се покачва до 3°C до около 2150 г., преди да падне обратно до 1,5°C до 2300 г. и да се стабилизира.
При тези условия ледниците биха могли да загубят до 16% повече от масата си до 2200 г., в сравнение със свят, който никога не преминава прага от 1,5°C, и 11% повече до 2500 г. Това е в допълнение към 35%, които вече са ангажирани да се топят дори при 1,5°C.
Размразяването на ледниковия лед от 2000 г. насам вече е повишило морското равнище с почти 2 сантиметра, което прави топенето на ледниците втория по големина фактор за покачването на морското равнище след разширяването на водата поради затоплящите се океани.
Ледниците в Алпите няма да се възстановят до около 2500 г.
„Нашите модели показват, че ще са необходими много векове, ако не и хилядолетия, за да се възстановят големите полярни ледници от превишаване с 3°C“, казва д-р Лилиан Шустер, водещ автор на изследването, изследовател в Университета в Инсбрук.
Проучването изключва двата полярни ледени покривки в света.
„За по-малките ледници, като тези в Алпите, Хималаите и Тропическите Анди, възстановяването няма да се наблюдава от следващите поколения, но е възможно до 2500 г.“, добавя д-р Шустер.
Флуктуациите на топящата се ледникова вода в тези планински райони имат огромно влияние върху общностите надолу по течението. В басейни, където ледниците се възстановяват след пикови температури, оттокът на ледниците намалява повече, отколкото ако се стабилизират, феномен, който учените наричат „коритообразна вода“.
„Открихме, че приблизително половината от изследваните от нас басейни ще претърпят някаква форма на коритообразна вода след 2100 г. Твърде рано е да се каже какво ще е въздействието на това, но нашето проучване е първа стъпка към разбирането на многобройните и сложни последици от превишаването на климатичните стойности върху водните системи, захранвани от ледници, и покачването на морското равнище“, казва още д-р Шустер.
„Превишаването на температурите с 1,5°C, дори временно, блокира загубата на ледници за векове. Нашето проучване показва, че голяма част от тези щети не могат просто да бъдат отменени – дори ако температурите по-късно се върнат към по-безопасни нива. Колкото по-дълго отлагаме намаляването на емисиите, толкова повече натоварваме бъдещите поколения с необратими промени“, добавя и д-р Мосион.
