Страхотните лидери не са безпогрешни, въпреки че някои от тях могат да се държат така. Такива лидери често се справят отлично да ръководят с главата си, но може да се окаже невъзможно да ръководят със сърцето си. Най-добрите лидери са съпричастни и показват, че ги е грижа за служителите им. Служителите от своя страна се стремят да постигнат целите, които съпричастните лидери поставят. Лидерите, на които им липсва емпатия, просто не могат да се справят с работата и техните провали в крайна сметка стават очевидни.
Мисловни капани
В своята книга „Отключеният лидер: Осмелете се да освободите собствения си глас, да ръководите с емпатия и да излъчвате своята светлина в света“, Хортенс льо Гентил и Каролин Ламберт съветват, че за да разбере човек другите и да се свърже с тях, първо трябва да разбере и да се свърже със себе си. Това означава, че човек трябва да е в състояние да определи кои от своите убеждения и нагласи пречат на личното и професионалното развитие и да помислят дали настоящата им нагласа не се е превърнала в негативен „мисловен капан“.
Един често срещан опасен мисловен капан и проблем в начина на мислене е, че лидерите, които искат да напреднат, често гледат на другите като на пречка, а не като на потенциални съмишленици или колеги. Лидерите може да са технически умели, знаещи и опитни, но без човешкото измерение на общуването с другите, техните качества, колкото и впечатляващи да са, няма да имат значение в дългосрочен план.
Какво възпрепятства
Негативните мисли и гласовете от миналото, които хората са чували от свои авторитети като родители, учители или треньори, живеят в несъзнателните умствени процеси. Другите външни гласове, които могат да повлияят на действията на човек, са колективните послания, свързани с духовните, общностните и социалните норми. Човек трябва да преразгледа кои са тези послания, които не са релевантни вече и които носят само негативна нагласа. Отказването от тях е необходима крачка към по-добро лидерство.
Промени в мисленето
За да се превърне човек в по-автентичен лидер, който демонстрира позитивност, трябва да преодолее негативните мисловни капани. За тази цел може да използва промени в мисленето, за да постигне по-позитивна нагласа. Първата стъпка към това е приемането на разбирането, че умът е гъвкав и може да се променя. Следващата е вземане на съзнателно решение да бъдат оставени настрана мисловните капани и съпътстващите ги поведения и негативни вътрешни гласове. Ученето от емпатията, която другите проявяват и задаването на целенасочени въпроси, чийто отговори създават път напред.
