Александър Николов и Димитър Панайотов се познават от студентските години и споделят обща страст към бавната журналистика и документалните истории. Проектът „Последният дар на човека” е мултимедийна история за донорството на органи в България. Тя е резултат от дългогодишно приятелство, тежка загуба, но и благородно решение.
За Александър Николов 18 септември, 2015 г. е дата, която няма да забрави. 18 септември е денят, в който се връща от Англия, но не го прекарва в щастлива емоция със семейството си. 18 септември е денят, в който разбира за инцидента на Георги, братът на Александър.
За съжаление, докато моят 21-годишен брат се навежда да си върже обувката, кръвоносен съд в мозъка му се пука. След няколкодневна борба за живота му, лекарите казаха, че е в мозъчна смърт. Тогава лекарите се допитаха до нас дали брат ми може да стане донор за органи.”
Братът на Александър е млад, а органите на тялото му са здрави. Семейство Николови вярва, че обществото трябва да повярва в каузата за донорство на органи.
Бързо се съгласихме, защото това е единственият шанс за много хора да получат орган” , категоричен е Александър.
Решението на семейството води до четири трансплантации – два бъбрека, черен дроб и сърце. Така трагичната ситуация придобива по-широк отзвук.
Не всеки е способен да реагира като семейство Николови, заради което България оглавява много черна статистика по отношение на донорството на органи.
В сравнение с Испания, която има близо 115 донора на милион население, в България има 7.6.”
Към настоящият момент чакат хиляди души, като голяма част от тях чакат за бъбрек.
Каква е процедурата за донорство?
Самото стигане до списъка минава през много различни прегледи и диагностика на самото състояние, лекарите винаги гледат да поддържат състоянието, така че да се увеличи максимално дълго момента до включването в списъка.
Веднъж попаднеш ли в списъка, единственото, което можеш да направиш, е да чакаш, докато поддържат вече тежкото ти състояние. В България чакането за орган, често е равносилно на смъртна присъда”, споделя Александър.
На фона на хилядите чакащи, през настоящата година е имало едва две донорски ситуации.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Прочетете още:
Подкаст: От какво имат нужда децата, лишени от родителска грижа?
