ESG News

„ПанЕвропа – България“: Представяне на доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“

Кои са основните рискови фактори за намаляване на качеството и продължителността на живота по нашите географски ширини?

Споделяне:

В пост-ковид действителността темата за здравето и предпазването от съвременните „пандемии“, които често игнорираме, става все по-актуална. С цел да хвърли светлина върху отдавна наболелите проблеми, свързани със здравето и дълголетието на нашето общество, „ПанЕвропа – България“ събира авторитетни учени и експерти в своите области за съставянето на доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“.

Той беше представен днес, на 14 октомври, на пресконференция в БТА, по време на която специалистите коментираха възможностите за подобряване на здравната осведоменост и качеството на живот на хората. Те представиха ефективни решения за намаляване на вредите от рисковите поведения, причина за неприятните статистики на висока смъртност и заболеваемост.

Експертите, съставили доклада, са:

  • Доц. Милена Георгиева – част от екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология – БАН;
  • Проф. Георги Момеков – председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра “Фармакология, фармакотерапия и токсикология” при Фармацевтичния факултет на МУ, София;
  • Детелина Стаменова – психотерапевт, психолог и социолог, член на Дружеството на психолозите в България;
  • Аркади Шарков – макроикономист, експерт в икономика на здравеопазването, устойчивото развитие и данъчната политика, част от Експертен клуб по икономика и политика (EКИП).

Кои пандемии? И защо (не?)победими?

Основните четири теми в доклада са:

  1. Нездравословно хранене, наднормено тегло и затлъстяване
  2. Злоупотреба с алкохол
  3. Тютюнопушене и други форми на употреба на тютюн или никотин
  4. Прекомерна употреба на електронни екрани/ дигитални устройства

Специалистите разгледат темите не само от гледна точка на здравословните последици за населението, но и през призмата на икономиката и стойността, която обществото плаща заради невъзможност да се справи с тях.

„В последните две години, в резултат на ковид може би (все още се дискутира), продължителността на живота се е намалила с година-година и половина, което е много сериозен индикатор, че ние трябва да вземем спешни мерки“ – каза доц. Милена Георгиева.

Нездравословно хранене, наднормено тегло и затлъстяване

В доклада доц. Милена Георгиева представя темата за нездравословното хранене. По време на пресконференцията обърна сериозно внимание върху отговорността, която имаме към бъдещите поколения – и чрез начина, по който отглеждаме децата си, и чрез грижите, които полагаме за телата си. Грижата към самите нас се отразява и при следващите поколения, което се описва от науката епигенетика. Тя се занимава с взаимодействието на факторите на околната среда с нашата наследственост.

„Храненето, което покривам като експертиза, е свързано именно с тази роля на храната като мощен епигенетичен модулатор, тъй като храната е източник не само на необходимите елементи за поддържане на нашето тяло и енергия, но също така и на тези активни биомолекули, които могат да променят изявата на нашата генерика“ – каза Георгиева.

Докладът поставя въпросите кои са факторите, които влошават нашето здраве, и кои са вредите, които нанасят, и има ли мерки и начини, с които да намалим тази вреда. Доц. Георгиева коментира сериозния проблем със затлъстяването, като отбеляза, че „броят на хората с наднормено тегло се е утроил след 1975 г.“. Тенденциите са плашещи – „очаква се към 2050 г. над 600 милиона човека да бъдат с наднормено тегло“.

„Хората, които губят своя живот в резултат на наднормено тегло е много по-висок като процент от хората, които гладуват. Това е още едно доказателство, че нашите избори могат много сериозно да повлияват и начина ни на живот“ – категорична е Георгиева.

Докладът предлага набор от мерки и стратегии за устойчиво намаляване на вредата. В него се дискутират различни системи за класификация на вредността на храните, приети в световен мащаб, базиращи се на количеството сол, захари, консерванти и оцветители. Други начини за справяне с проблема са маркетинговите кампании, насърчаващи избора на по-здравословни продукти и комуникационните кампании, които учените организират.

Злоупотреба с алкохол и тютюнопушене

Проблемът с неконтролираната употреба на алкохол в България е голям и проф. Георги Момеков коментира по време на конференцията тази тема. „Всичко е въпрос на модулация на нашето удоволствие“ – каза той. Професорът апелира към разумна консумация, подчертавайки, че и с по-малки количества могат да се постигнат по-хубави резултати.

„За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство.

В докладът твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно“, обясни проф. Момеков.

Прекомерна употреба на електронни екрани/ дигитални устройства

Тази сравнително нова зависимост на нашето съвремие има редица последици за здравословното състояние на хората. Въпреки удобството, което създават, и удоволствието, което носят, дигиталните устройства могат да бъдат и много опасни, ако прекаляваме с употребата им.

Психологът Детелина Стаменова разглежда темата и припомня за статистиката, според която децата, които прекарват повече време пред устройствата си са тези на родители, които си гледат повече телефоните. „От големите и от тяхното поведение, и от това доколко създават на децата си навици за друг начин на живот, зависи как те ще преминат във фазата на зрелостта си“, предупреждава психолога. Тя посочва и връзката между тази зависимост и късогледството, което има тенденция да стигне до 50% сред населението в следващите десетилетия.

„Последиците от прекомерната употреба на дигитални устройства се проучва усилено, но е съвсем ясно, че разпространението е масово и започва от съвсем ранна детска възраст в неконтролируеми размери или трудни за самоконтрол при възрастните. Проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в зависимости и води до разстройства, наред със заболявания на очите, заседнал начин на живот и отчуждаване – всички те мултиплицират риска от физически и ментални заболявания“, сподели Стаменова.

Икономическата страна на „(не?)ПОБЕДИМИте ПАНДЕМИИ“

Проблемите с нездравословното хранене, с прекомерната употреба на алкохол, с тютюнопушенето и зависимостта към дигитални устойства имат своята икономическа цена. Справянето с тях би спестило милиарди левове на населението и държавата. Например 4,4 милиарда лева са загубите от тютюнопушене в България.

„Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще след КОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор. Дори и преди пандемията от КОВИД-19, България бе сред държавите членки на ЕС с най-негативни данни по отношение на продължителност на живота, предотвратима смъртност и DALYs (години, загубени в резултат на болест или преждевременна смърт). Научно обоснованите анализи на спектъра на риска от вредните поведения и подходите за намаляване на вредите от тях ще намалят и икономическата тежест, която имат за България“, заяви икономистът Аркади Шарков.

Целта на доклада е да разгледа възможностите тези съвременни „пандемии“ да станат победими, като повиши информираността на населението. Това може да се случи чрез представяне на научни данни, провеждане на комуникационни и маркетинг кампании, промяна на начина на образование по темата и предлагане на препоръки за по-здравословен живот. Всички тези стъпки ще спомогнат за намаляване на вредата от разгледаните рискови фактори, като ключова роля има и собственият личен избор.

Целия доклад „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ можете да прочетете ТУК.

Запишете се за нашия бюлетин

Споделяне

Свързани Новини

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Най-четени

ТЕНДЕНЦИИ