В пост-ковид действителността темата за здравето и предпазването от съвременните „пандемии“, които често игнорираме, става все по-актуална. С цел да хвърли светлина върху отдавна наболелите проблеми, свързани със здравето и дълголетието на нашето общество, „ПанЕвропа – България“ събира авторитетни учени и експерти в своите области за съставянето на доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“.
Той беше представен днес, на 14 октомври, на пресконференция в БТА, по време на която специалистите коментираха възможностите за подобряване на здравната осведоменост и качеството на живот на хората. Те представиха ефективни решения за намаляване на вредите от рисковите поведения, причина за неприятните статистики на висока смъртност и заболеваемост.
Експертите, съставили доклада, са:
- Доц. Милена Георгиева – част от екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология – БАН;
- Проф. Георги Момеков – председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра “Фармакология, фармакотерапия и токсикология” при Фармацевтичния факултет на МУ, София;
- Детелина Стаменова – психотерапевт, психолог и социолог, член на Дружеството на психолозите в България;
- Аркади Шарков – макроикономист, експерт в икономика на здравеопазването, устойчивото развитие и данъчната политика, част от Експертен клуб по икономика и политика (EКИП).
Кои пандемии? И защо (не?)победими?
Основните четири теми в доклада са:
- Нездравословно хранене, наднормено тегло и затлъстяване
- Злоупотреба с алкохол
- Тютюнопушене и други форми на употреба на тютюн или никотин
- Прекомерна употреба на електронни екрани/ дигитални устройства
Специалистите разгледат темите не само от гледна точка на здравословните последици за населението, но и през призмата на икономиката и стойността, която обществото плаща заради невъзможност да се справи с тях.
„В последните две години, в резултат на ковид може би (все още се дискутира), продължителността на живота се е намалила с година-година и половина, което е много сериозен индикатор, че ние трябва да вземем спешни мерки“ – каза доц. Милена Георгиева.
Нездравословно хранене, наднормено тегло и затлъстяване
В доклада доц. Милена Георгиева представя темата за нездравословното хранене. По време на пресконференцията обърна сериозно внимание върху отговорността, която имаме към бъдещите поколения – и чрез начина, по който отглеждаме децата си, и чрез грижите, които полагаме за телата си. Грижата към самите нас се отразява и при следващите поколения, което се описва от науката епигенетика. Тя се занимава с взаимодействието на факторите на околната среда с нашата наследственост.
„Храненето, което покривам като експертиза, е свързано именно с тази роля на храната като мощен епигенетичен модулатор, тъй като храната е източник не само на необходимите елементи за поддържане на нашето тяло и енергия, но също така и на тези активни биомолекули, които могат да променят изявата на нашата генерика“ – каза Георгиева.
Докладът поставя въпросите кои са факторите, които влошават нашето здраве, и кои са вредите, които нанасят, и има ли мерки и начини, с които да намалим тази вреда. Доц. Георгиева коментира сериозния проблем със затлъстяването, като отбеляза, че „броят на хората с наднормено тегло се е утроил след 1975 г.“. Тенденциите са плашещи – „очаква се към 2050 г. над 600 милиона човека да бъдат с наднормено тегло“.
„Хората, които губят своя живот в резултат на наднормено тегло е много по-висок като процент от хората, които гладуват. Това е още едно доказателство, че нашите избори могат много сериозно да повлияват и начина ни на живот“ – категорична е Георгиева.
Докладът предлага набор от мерки и стратегии за устойчиво намаляване на вредата. В него се дискутират различни системи за класификация на вредността на храните, приети в световен мащаб, базиращи се на количеството сол, захари, консерванти и оцветители. Други начини за справяне с проблема са маркетинговите кампании, насърчаващи избора на по-здравословни продукти и комуникационните кампании, които учените организират.
Злоупотреба с алкохол и тютюнопушене
Проблемът с неконтролираната употреба на алкохол в България е голям и проф. Георги Момеков коментира по време на конференцията тази тема. „Всичко е въпрос на модулация на нашето удоволствие“ – каза той. Професорът апелира към разумна консумация, подчертавайки, че и с по-малки количества могат да се постигнат по-хубави резултати.
„За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство.
В докладът твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно“, обясни проф. Момеков.
Прекомерна употреба на електронни екрани/ дигитални устройства
Тази сравнително нова зависимост на нашето съвремие има редица последици за здравословното състояние на хората. Въпреки удобството, което създават, и удоволствието, което носят, дигиталните устройства могат да бъдат и много опасни, ако прекаляваме с употребата им.
Психологът Детелина Стаменова разглежда темата и припомня за статистиката, според която децата, които прекарват повече време пред устройствата си са тези на родители, които си гледат повече телефоните. „От големите и от тяхното поведение, и от това доколко създават на децата си навици за друг начин на живот, зависи как те ще преминат във фазата на зрелостта си“, предупреждава психолога. Тя посочва и връзката между тази зависимост и късогледството, което има тенденция да стигне до 50% сред населението в следващите десетилетия.
„Последиците от прекомерната употреба на дигитални устройства се проучва усилено, но е съвсем ясно, че разпространението е масово и започва от съвсем ранна детска възраст в неконтролируеми размери или трудни за самоконтрол при възрастните. Проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в зависимости и води до разстройства, наред със заболявания на очите, заседнал начин на живот и отчуждаване – всички те мултиплицират риска от физически и ментални заболявания“, сподели Стаменова.
Икономическата страна на „(не?)ПОБЕДИМИте ПАНДЕМИИ“
Проблемите с нездравословното хранене, с прекомерната употреба на алкохол, с тютюнопушенето и зависимостта към дигитални устойства имат своята икономическа цена. Справянето с тях би спестило милиарди левове на населението и държавата. Например 4,4 милиарда лева са загубите от тютюнопушене в България.
„Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще след КОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор. Дори и преди пандемията от КОВИД-19, България бе сред държавите членки на ЕС с най-негативни данни по отношение на продължителност на живота, предотвратима смъртност и DALYs (години, загубени в резултат на болест или преждевременна смърт). Научно обоснованите анализи на спектъра на риска от вредните поведения и подходите за намаляване на вредите от тях ще намалят и икономическата тежест, която имат за България“, заяви икономистът Аркади Шарков.
Целта на доклада е да разгледа възможностите тези съвременни „пандемии“ да станат победими, като повиши информираността на населението. Това може да се случи чрез представяне на научни данни, провеждане на комуникационни и маркетинг кампании, промяна на начина на образование по темата и предлагане на препоръки за по-здравословен живот. Всички тези стъпки ще спомогнат за намаляване на вредата от разгледаните рискови фактори, като ключова роля има и собственият личен избор.
Целия доклад „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ можете да прочетете ТУК.
