Европейската комисия (ЕК) публикува на 26 февруари предложените регулаторни изменения и пакета „Омнибус“. Успоредно с това бе предположен механизмът “stop-the-clock”, който цели забавяне на двете регулации CSRD и CSDDD. Съветът одобри ключовите промени, а вчера парламентът гласува ускоряване на процедурата. Утре се очаква да се гласува влизането на сила на „Омнибус“, като се очаква този процес да отнеме 3-4 месеца. Предстои и гласуване по самото съдържание на пакета, който трябва да бъде одобрен от Съвета на ЕС и Европейския парламент. Обикновено има едногодишен период за държавите – членки, да включат промените в националното законодателство. Комисията е пуснала заявка до EFRAG за обновяване на стандартите ESRS в една линия с „Омнибус“.
С тези разяснения Ивана Цветкова, Мениджър програми за целите за устойчиво развитие в Българската мрежа за Глобалния договор на ООН, разказа за новите предложения, които ЕК прие за опростяване на правилата за бизнеса.
Тя поясни, че до 27 март имаше обществена консултация за Проект на делегиран акт за таксономични актове. Има и предложение за изменение на механизма за въглеродните граници (CBAM) и предложение за изменение на Invest EU. Други важни промени са свързани с Регламентът на ЕС за борба с обезлесяването за края на 2025 г. ЕС има и нови мерки срещу отпадъците от храната и бързата мода.
Какъв ще бъде ефектът върху компаниите?
“Ако бъдат приети в настоящия вариант, предложенията ще доведат до общо спестяване на годишни административни разходи от около 6,3 млрд. евро и ще мобилизират допълнителен публичен и частен инвестиционен капацитет от 50 млрд. евро.”, поясни Ивана Цветкова.
Тя обясни също, че всички компании с до 1000 служители и 50 млн. оборот ще бъдат извън обхвата на CSRD. Компаниите с над 1000 служители и с под 450 млн. евро оборот могат да правят доброволно отчитане на таксономията и имат опция за частично приравняване на таксономията.
Предстои ЕК да приеме делегиран акт за преразглеждане и оповестяване на съществуващите стандарти за докладване на устойчивостта ESRS.
“Компаниите, които все още не са докладвали за CSRD е желателно да преразгледат своя подход за докладване въз основа на предложените законодателни промени и да идентифицират ключови стратегически теми за докладване. Те ще имат две години да разработят стратегии за ключови теми за устойчивост, преди да поставят своите цели и да ги разкрият. Оценките на риска за климата и правата на човека също е хубаво да бъдат сред тях, тъй като се изискват съгласно други разпоредби.”, каза Ивана Цветкова.
Тя подчерта, че отчитането на CSRD изисква ясно дефиниране на роли и отговорности между отделите по финанси, устойчивост и стратегия и бизнес функции. По думите ѝ доброволните стандарти са добра отправна точка за задаване на стратегическа посока и посока на отчитане.
Таксономията през призмата на „Омнибус“
“Европейската комисия (ЕК) остави таксономията извън своя дългоочакван “Омнибус” пакет и вместо това реши да промени вторичното законодателство на рамката. Неговият консултативен орган „Платформата за устойчиво финансиране (PSF) даде препоръки, които включват „значително съкратени и опростени“ шаблони за отчитане, които обещават да намалят изискванията на нефинансовите компании с 66%”, каза още Ивана Цветкова.
Тя посочи, че Комисията прие и препоръката на PSF за въвеждане на прагове на същественост в таксономията въз основа на съотношението на общите активи на компанията.
„Прагът de minimis от 10% би позволил на отчитащите се компании да съсредоточат усилията си върху оценката на съответствието с таксономията (напр. допустимост и съответствие) на тези дейности, които представляват значителен дял от техните приходи, капиталови или оперативни разходи“.
Застрашена ли е защитата на човешките права и околната среда в пакета “Омнибус”?
Оля Пенева, Директор на Българска фондация за бизнеса и правата на човека, заяви, че най-притеснителното в “Омнибус” е липсата на оценка за въздействие от поредложените промени. Тя подчерта, че Директивата за дължима грижа за дружествата (CSDDD) все още не е транспонирана в България и процесите не са добре застъпени в дейностите на компаниите.
“Идеята за тази директива е да се предотвратят нарушения на правата на човека най-вече във веригите на доставки, да има правна сигурност и уеднаквяване на правилата, да се повиши корпоративната отчетност и доброто управление, както и да се създаде хармонизиран режим за гражданска отговорност. Не на последно място е ролята на заинтересованите страни и амбициите на ЕС по отношение на Зелената сделка”, посочи тя.
Оля Пенева подчерта, че преди пакета “Омнибус”, директивата CSDDD бе съобразена с международните стандарти, но сега се стеснява кръгът на заинтересованите страни.
“Най-високите рискове са най-долу във веригите на доставки и това създава отново риск. Ако някои от вашите партньори нарушава човешките права, вие можете да продължите бизнес взаимоотношенията си с него. Санкциите са премахнати, както и глобите от 5% от оборота. Мониторинг ще се прави не на една, а на 5 години. Този пакет няма изискване за изпълнението на климатичен план, което може да се превърне в грийнуошинг. Тези промени застрашават правата на човека, защото няма еднакви и ясни правила, както и защита на пострадалите. По отношение на заинтересованите страни е по-добре да има по-голям кръг, който може да защитава интересите на пострадалите и те да могат да търсят своите права. Най-сериозните рискове, които са най-долу по веригата, няма да бъдат адресирани. Говорим повече за намаляване на административната тежест, но не и за въздействието върху хората, които няма да получат съответната подкрепа”, обясни Оля Пенева.
Устойчивостта като конкурентно предимство
“За мен предложените в Омнибуса промени имат ефект в три основни насоки. За големите корпорации той води до още по-голямо объркване и разсейване от ключовата цел на Пакета за устойчиви финанси, а именно, дейности за декарбонизация и инвестиране в устойчиви иновации за трансформации на бизнес моделите на предприятията. За малките компании той продължава да носи допълнителното административно бреме да попълват множество въпросници вместо да ползват единен стандарт за подаване на данни към своите големи клиенти по веригата за доставки. За финансовите институции той води забавяне или оттегляне от някои банкови продукти поради липса на проверени и сравними данни. Дано да видим пряката връзка между намаляване на прозрачността на дейността на компаниите и увеличаване на тяхната конкурентоспособност, но дълбоко се съмнявам”, каза Марина Стефанова, председател на Асоциацията на специалистите по устойчивост в България.
Тя подчерта, че страната ни все още е много назад в развитието на глобалните цели и дори има такива, за които нямаме никаква информация.
“Ние сме изключително назад със или без Омнибус. Световната метеорологична организация (СМО) каза, че за първа година ние сме били със средни температури от 1,5 по Целзий. Това са неща, от които не можем да избягаме със или без решението на ЕК”, обясни тя.
По думите ѝ атаката на САЩ срещу устойчивостта е съществен елемент в днешната ситуация.
“Оцеляването за бизнеса не е просто едно съответствие. Една компания няма да си повиши конкурентоспособността, защото е направила най-добрия отчет. Оповестяването на информация е ключово за това пътешествие. В последните доклади наблюдаваме криене на данни. Стандартите бяха безкрайно полезни, защото помагат за унифициране на информацията. Военните конфликти и икономическата война, както и въвеждането на толкова много мита са изключително сериозен проблем и компаниите трябва да ги включат в своите съществени теми, защото те ще създадат истинските икономически възможности за бизнеса в следващите години”, категорична е Марина Стефанова.
Тя обясни още, че българските компании вече са въвели стандартите и всички са запознати с тях.
“Единственото, което може да ги спре да ги покажат, е че не са сигурни в тези данни. Данните са важни и не трябва да се скриват”, допълни председателят на Асоциацията на специалистите по устойчивост в България.
