Организацията на обединените нации (ООН) публикува годишния си икономически доклад, в който климатичната криза заема водещо място. Според тазгодишната прогноза на организацията ни очакват все повече климатични бедствия, високи цени на храните и екстремни метеорологични условия.
Развиващата се климатична криза и екстремните метеорологични явления ще доведат до по-слаба селскостопанска продукция и негативно въздействие върху туризма, а геополитическата нестабилност ще окаже неблагоприятно въздействие най-вече върху Северна Африка“, се посочва в доклада.
В предговора му генералният секретар на ООН Антониу Гутериш посочва, че „инвестициите в областта на климата и устойчивото развитие са крайно недостатъчни“. Според него, гладът и бедността продължават да се увеличават.
Суша, бури и урагани
Високите цени на храните през 2022 и 2023 г. повлияха на качеството на живота на голяма част от хората по света. Според ООН, през настоящата година ще се наблюдава нов ръст на цените в Африка, Южна и Западна Азия.
Производството на храни, което зависи най-вече от благоприятните метеорологични условия, може да срещне сериозни проблеми през годината заради Ел Ниньо. Явлението, чието име в превод от испански означава „малкото момче”, е природен феномен, при който се наблюдава затопляне на водата на океанската повърхност, което се случва по естествен път средно на всеки между 2 и 7 години.
Според ООН, през 2024 г. Ел Ниньо ще повлияе на валежите в Централна Америка, Южна и Югоизточна Азия, Южна Африка и региона на Сахел. Бури и урагани се очакват в Централния Пасифик, а дъждовете могат да засегнат крайбрежието на Южна Америка.
Повече средства за борбата срещу климатичните промени
В доклада се посочва, че „сериозното увеличение на средствата, отделяни за климата, са от „критичен приоритет“. Парите, отиващи по това перо в момента, „остават далеч под желаните нива за зелени инвестиции“, с които да се борим срещу ограничаването на повишението на температурите с до 1.5 градуса по Целзий, както е посочено в Парижкото споразумение от 2015 г.
Авторите на доклада са на мнение, че до 2050 г. ще са нужни около 150 трилиона долара за преход към чиста енергия. Според изчисленията, ежегодно са нужни около 5.3 трилиона долара само за „трансформиране на глобалния енергиен сектор“.
Компенсирането на най-бедните нации е от ключово значение
Фондът за загуби и щети се обсъжда от 2021 г., но беше приет едва през декември 2023 г. по време на COP28 в Дубай. От ООН го определиха като „критичен за подпомагането на уязвимите държави, за да могат те да се справят с въздействието на климатичните бедствия“.
Организацията препоръчва намаляване на субсидиите за изкопаеми горива, засилване на ролята на банките за развитието на финансирането на климата и насърчаване на трансфера на технологии като „жизненоважно за нужните действия в областта на климата в световен мащаб“.
Най-бедните страни са най-засегнати от климатичните промени
Именно те са и най-малко подготвени, за да се справят с тях. Високите им нива на дълг също пречат за взимането на нужните решения, с които да се адаптират към климатичните изменения.
В доклада се посочва, че „на развиващите страни им липсват ресурси, технологии и капацитет, за да намалят генерираните емисии и да се адаптират към промените“. Според ООН е нужно съдействие от по-богатите държави, за да се избегнат климатични катастрофи.
Четете още:
Официално: 2023 г. е била най-топлата в България през последните 93 години