Китай и международна инициатива „Един пояс, един път“, известна още като „Новият път на коприната“, бележи една от най-силните си години за зелени инвестиции. Според проучване на „Центъра за зелени финанси и развитие“ (Green Finance and Development Centre) към университета Фудан в Шанхай, в първите шест месеца на 2023 г. 56% от бюджета на инициативата е насочен към ВЕИ.
Втората най-голяма икономика на света е похарчила $8.61 млрд. от началото на годината в строителство и инвестиции по целия свят, предаде Ройтерс. Това е най-зеленото полугодие за „Един пояс, един път“. Експертите казват, че ако тенденциите се запазят, ще се превърне в най-зелената година за страната.
Китайските зелени инвестиции достигат пренебрегваните части на света
Инициативата „Един пояс, един път“ е една от малкото, която успява да донесе големи инфраструктурни инвестиции в развиващите се държави. Въпреки инвестиционната програма за Азия, Африка и Латинска Америка, голяма част от финансите отиват за инфраструктура, свързана с изкопаеми горива. Според доклад на университета Фудан, през 2022 г. това са 61% от парите в областта на енергетиката. В първата половина на тази година те падат до 44%, като нито един проект не е за въглища. С едно изключение – сделка за ТЕЦ в Пакистан, който да произвежда 300 мегавата, построен от Китай. Центърът за зелени финанси и развитие отбелязва случая в доклада си, но не го включват, защото сделката все още не е приключена.
Сериозна част от инвестициите тази година са насочени в полезните изкопаеми. Фокусът е върху металите литий и мед – необходими за строеж на повече ВЕИ инсталации. Ръстът в този сектор е от 131%.
Проблемът на Китай и „Един пояс, един път“
Президентът на Китай Си Дзинпин стартира инвестиционната програма през 2013 г. Идеята е да използва китайската инфраструктурна експертиза, натрупана през последните години като дипломатичен лост. Чрез инвестиции в развиващи се държави, Пекин имаше намерението да изгради широка общност от държави, които да подкрепят външната ѝ политика.
Проектът се фокусира в развиващи се икономики, страдащи от висока корупция – условия, които западните инвеститори тенденциозно отбягват. Въпреки рисковите инвестиции в райони, които имат сериозна нужда от тях, „Един пояс, един път“ има много критици. Една от забележките се фокусира върху система от невъзможни за плащане заеми и дългове, с които държавите се обвързват с китайски банки.
Между 2008 – 2021 Китай е похарчил $240 млрд. в преструктуриране и спасяване на дългове на държави – инвестиционни дестинации. Близо 80% от тези външни заеми са дадени между 2016-2021, главно към средно-развити икономики като Аржентина, Монголия и Пакистан.
Италия също е част от инициативата, като единствената развита западна икономика. Тя се включва преди 4 години с идеята да увеличи износа си към азиатския гигант. Миналата седмица, обаче, Рим обяви, че ще търси начин да излезе от сделката, защото реалните условия са изключително неизгодни, според министър-председателя Джорджа Мелони.
Още по темата:
