Светът се променя, а с него и Европа, която пое по пътя на позеленяване на своите икономики в опит да се пребори с глобалните климатични промени.
Зелената сделка донесе много различни реформи, но и предизвикателства пред бизнеса. Едно от тези предизвикателства е ESG регулацията.
Внася ли ESG нотка на объркване сред бизнеса в Европа и България? Това беше основната тема на предаването РеВизия по NOVANews, където гост беше главният редактор на ESGnews.bg Божидара Живкова.
Какво представлява ESG?
ESG е очакване, че бизнесът няма да се грижи повече само и единствено за своите печалби, но същевременно ще се справя със социални и екологични предизвикателства. ESG представлява обща рамка за разглеждане на въздействието на компаниите върху околната среда и обществото, както и за качеството на корпоративното им управление. За да улеснят интеграцията на ESG елементите (екологично, социално и корпоративно управление) в операциите на бизнеса, ръководителите най-напред трябва добре да осмислят трите компонента по отделно заедно със съществените теми, които те засягат. Всеки бизнес трябва да мине през собствен процес, за да определи кои са съществените теми. Само след като компаниите проследят своето въздействие през призмата на ESG, ще могат да определят следващите стъпки за своя бизнес, за да отговарят на променящата се регулаторна и бизнес среда.
ESG компонентите – ключови за устойчивостта на компаниите
Трите компонента на ESG – екологично, социално и корпоративно управление, се смятат за ключови показатели за измерване на устойчивостта на една компания.
Това разясни главният редактор на ESGnews.bg Божидара Живкова, като даде повече подробности за всеки отделен елемент:
„Първият показател в ESG е свързан с опазването на околната среда и изменението на климата. Тук говорим за енергийна ефективност, водни ресурси, измерване на въглероден отпечатък и парниковите емисии на дадена компания и други. Вторият показател е свързан със социалните аспекти и политики в бизнеса. Те са свързани и са насочени към служителите на компанията и заинтересованите страни. Това са безопасни условия на труд на служителите, равностойно заплащане, равнопоставеност между половете, многообразни екипи и други. Зад буквата G са дейности, свързани с управленските практики и политики на една компания. Такива са практиките, насочени към намаляването на корупцията, данъчната прозрачност и други.“
Защо са нужни регулациите?
В разговора беше поставен въпросът дали са нужни подобна регулации, особено в последния компонент – корпоративно управление, след като по презумпция компаниите би трябвало сами да спазват изискванията за равностойно заплащане и елиминиране на корупцията.
„Тези регулации са задължителни, а целта на ЕС е чрез тях е да се намали негативното въздействие. Един бизнес би бил много по-успешен и с по-голяма възвръщаемост, ако създава стойност не само за собствениците, но и за всички заинтересовани страни – клиенти, доставчици, потребители, инвеститори – и се грижи за опазването на околната среда и обществото като цяло“, заяви Живкова.
Откога е в сила задължителното ESG отчитане?
Главният редактор на ESGnews.bg внесе още яснота по прилагането на регулациите по ESG:
„ESG отчитането или Директивата за отчитане на устойчивостта на компаниите, по-известна като CSRD, влезе в сила от тази година. Тя има задължителен характер за най-големите компании в Европа – тези, които са листнати на борсата, имат активи над 25 млн. евро и над 500 служители. Постепенно Директивата ще става задължителна и за по-малките компании. От 2026 г. тя ще обхваща компании, които отговарят на два от изброените по-горе три критерия. През 2028 г. ще стане задължителна за малките и средни предприятия, а през 2029 г. ще има задължителен характер и за компаниите извън ЕС, които имат дъщерно дружество и оперират на територията на блока.“
Помага ли Директивата CSRD?
Живкова беше попитана също дали как точно Директивата CSRD се отразява на операциите на компаниите, например по отношение на въглеродния отпечатък.
„Директивата CSRD показва на компаниите начина, по който те могат да представят информацията за своите устойчиви дейности – какви практики предприемат по трите стълба на ESG. Всъщност всяка една компания има такива дейности, особено по-големите. Най-замърсяващите компании, например от минната или химическата индустрия, отдавна имат такива практики, насочени към опазването на околната среда и грижа за общността. Цялата идея обаче е не просто компаниите да се отчитат, а да намалят наистина негативното си въздействие. Регулацията предполага санкции, но те ще влезнат по-късно от самата Директива. В момента бизнесът все още се учи да извършва това докладване. ESG отчетът всъщност представлява нефинансова информация, която много често има описателен характер, не стойностен, както във финансовия отчет“, отговори тя.
Какво е таксономия?
От 2019 г., когато Зелената сделка беше конструирана, все по-често от Европа се чува терминът „таксономия“. В България обаче той си остава малко познат.
„Таксономията е един от инструментите, чрез които ЕС иска да постигне целите на Зелената сделка. По своята същност таксономията е система за класификация, която определя дали дадена икономическа дейност е екологична или не. Таксономията е изключително полезна за инвеститорите и финансовите институции, например банките. Благодарение на нея те могат да определят дали една компания в действителност има екологичните практики, за които претендира. Това улеснява решението дали да се направи инвестиция в тази компания. Таксономията на ЕС е създадена въз основа на шест основни цели: опазване на климата, адаптиране към климатични промени, опазване на водните ресурси, преминаване към кръгова икономика, намаляване на отпадъците и опазване на биоразнообразието и екосистемите. Една компания отговаря на таксономията, ако има повече дейности по една или повече от тези шест цели и не действа в ущърб на нито една от останалите пет. Всъщност целта на таксономията е да се финансират компании, които имат повече екологични дейности и могат да ги докажат. Да погледнем нещата и от обратната страна – компании без екологични дейности, или дори с вредящи такива, ще се сдобият с лоша репутация. А това вече не се гледа с добро око нито от потребителите, нито от инвеститорите“, подчерта главният редактор на ESGnews.bg.
Готов ли е българският бизнес?
ESG регулациите не само на ниво България, но и на ниво Европа, затрудняват бизнеса, смята Живкова.
„Те обаче са наложителни, за да се намали негативното въздействие на бизнеса. Мога да дам и един много подходящ пример. Всички ние имаме собствен дом. Ако не се грижим за него, ако не го поддържаме, той ще започне да се руши. Такава е ситуацията и с планетата ни. Досега ние сме били изключително големи консуматори, без да се грижим за нея. А тя си иска своето. Има много големи скептици на зелените политики. Но ние всички виждаме климатичните промени. Те са факт”, подчерта Божидара Живкова.
По думите ѝ бизнесът – и в България, и в Европа, е стреснат от тези регулации, но както и с всички други регулации, в един момент изискванията ще се превърнат в рутина.
Европа е преценила, че това е пътят да се намали негативното въздействие на компаниите. Трябва да се каже и нещо друго, което е много важно. Вече няма незасегнати компании. Големите компании в своя ESG отчет трябва да се отчитат по Обхват 3 – веригата на стойността. Това включва доставчиците на големите компании, които обикновено са малките и средните компании“, обясни главният редактор на ESGnews.bg.
