Масовата електрификация на лекия транспорт, сградите и подкрепата за електрификация на промишлените процеси ще бъдат от съществено значение според нов сценарий за 2050 г.
Електрификацията може да намали потреблението на енергия от транспорта и сградите със 70% и емисиите на CO2 от промишлеността с до 90% до 2050 г., се казва в доклад на френската енергийна компания EDF, цитиран от Euractiv.
Техническият и икономически анализ идентифицира три основни лоста за постигане на целта на ЕС за достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.: електрификация, енергийна ефективност и промени в поведението.
Необходимата трансформация ще изисква усилия от всички играчи и ще има цена. Поради тази причина вземането на подходящ избор за минимизиране на цената на прехода е от съществено значение“, заключава докладът.
Последната промяна ще изисква значителни промени в потреблението. Съгласно сценария, делът на крайното потребление на енергия, задоволен от електроенергия, ще трябва да нарасне от 21% през 2021 г. на 57% до 2050 г.
Притеснителни данни
Ако погледнете числата, не сме на прав път. Делът на електроенергията в крайното потребление на енергия в Европа се свива. Нашето проучване показва, че ако отложим още повече електрифицирането, ще има много скъпи последици, а ние не можем да си позволим това“, заяви директорът по стратегията на EDF Катрин Боби.
Пиер Шелекенс, директор по стратегията и координацията на енергийната политика в Европейската комисия, смята, че изпълнителната власт на ЕС споделя мнението за необходимостта от електрификация и това се вижда от последните законодателни актове.
В тези законодателни актове има силна подкрепа за електрификацията и това е така и на национално ниво. Но наистина електрификацията за момента е доста в застой. Може да се каже, че се справяме доста добре по отделните мерки, но при интеграцията на енергийната система има още какво да се желае“, каза Шелекенс.
Необходими са големи инвестиции в мрежата
Според сценария ще са необходими големи инвестиции в мрежова инфраструктура за управление на прехода, особено за интегриране на нови периодични източници на възобновяема енергия като вятърна и слънчева енергия.
Анализът призовава за шест пъти повече производство на вятърна и слънчева енергия до 2050 г., отколкото сега. Следователно гъвкавостта ще трябва да се увеличи два до три пъти и според сценария ядрената енергия може да играе роля в това чрез увеличаване на капацитета до 150 GW.
Трансформацията ще наложи големи промени в електропреносните и разпределителните мрежи, изискващи значителни инвестиции“, обяснява сценарият.
В доклада се казва още, че
Инвестирането в инфраструктура е приоритет и ефективните електрически мрежи ще бъдат от съществено значение, за да може тази енергийна система да работи. Утрешната електроенергийна система също ще се нуждае от по-голяма гъвкавост и съхранение, с набор от решения от страна на производството, като ядрена и водноелектрическа енергия, включително помпено съхранение, батерии, интелигентно зареждане на електрически превозни средства.“
