Последната голяма дива местност на Земята – Антарктида е изправена пред нарастващ натиск от човешката дейност. Ново проучване, публикувано в Nature Sustainability предупреждава, че нарастващият туризъм и разширяващите се изследователски бази замърсяват южния континент, ускоряват топенето на снега и заплашват крехките екосистеми, които вече са изложени на риск от изменението на климата.
Изследователи от Чили, Германия и Холандия прекараха четири години, пътувайки 2000 километра през Антарктида, за да измерят замърсяването. Те откриха, че в райони, където хората имат активно присъствие, концентрациите на токсични метали като никел, мед и олово сега са 10 пъти по-високи, отколкото преди четири десетилетия, пише euronews.com.
„Нарастващото човешко присъствие в Антарктида поражда опасения относно замърсителите от изгарянето на изкопаеми горива, включително тези от кораби, самолети, превозни средства и поддържаща инфраструктура“, пишат авторите.
Нарастващ брой туристи
По-малко от 8000 души са посещавали годишно Антарктида през 90-те години на миналия век. Броят им през 2023 – 2024 нараства до 124 000 души, според Международната асоциация на туроператорите в Антарктика (IAATO), агенцията, която наблюдава туризма на континента.
Най-малко консервативните прогнози показват, че тази цифра може да достигне 450 000 до 2034 г.
През този един сезон 55 туроператори са извършили близо 570 пътувания до региона. Около две трети са били пътници на по-малки експедиционни кораби.
През сезон 2024-25 досега 118 491 туристи са посетили региона. Повече от 80 000 са стъпили на антарктическа земя, а приблизително 36 000 са я видели от палубите на кораби.
Въпреки че IAATO прилага насоки, от ограничаване на разтоварванията на брега до задължителни проверки за биосигурност, самото посещение може да е проблемът. Предишни изследвания показват, че средното туристическо пътуване генерира 5,44 тона емисии на CO2 на пътник.
Цената на човешкото присъствие
Туризмът оставя повече от просто въглероден отпечатък. Учените казват, че посетителите имат негативно въздействие върху дивата природа, тъпчейки крехката флора, и увеличавайки риска от въвеждане на инвазивни видове и болести.
Но най-тревожното въздействие може да дойде от черния карбон – сажди, произвеждани от корабни двигатели, самолети и дизелови генератори. Те потъмняват снега, нямалява неговата отразяваща се способност и го кара да абсорбира повече топлина.
„Снегът се топи по-бързо в Антарктида поради наличието на замърсяващи частици в райони, посещавани от туристи. Един турист може да допринесе за ускоряване на топенето на около 100 тона сняг.“, казва Раул Кордеро, съавтор на изследването от Университета в Гронинген.
Това въздействие се утежнява от изследователските експедиции, които разчитат на тежкотоварни превозни средства и дългосрочни лагери. Според проучването, една научна мисия може да има десет пъти по-голямо въздействие от един турист.
Усилия за ограничаване на щетите
Правени са опити за справяне с проблема. Договорът за Антарктида забранява използването на замърсители като тежко гориво. Много туристически компании започнаха да въвеждат хибридни електрически кораби.
IAATO също така координира движението на корабите, за да се избегнат задръствания на местата за пристигане, и прилага правилата за наблюдение на дивата природа.
Но изследователите твърдят, че тези мерки не са достатъчни. Въпреки че ледената дива природа може да изглежда недокосната за туристите, които я гледат от палубата на круизен кораб, човешкият отпечатък топи Антарктида под повърхността.
Само по-бърз преход към възобновяема енергия и намаляване на използването на изкопаеми горива ще се справят с щетите.
„Нашите резултати показват, че трябва да се направи още много, за да се намали тежестта на човешката дейност в Антарктика“, заключава проучването.
