Горещите вълни, горските пожари и пътните разходи могат да сложат край на почивките в чужбина. Тази прогноза бе направена от Стефан Гьослинг, водещ изследовател в областта на устойчивия транспорт, по време на ITB Berlin, най-голямото събитие на туристически компании в света.
„Вече сме навлезли в началото на ерата на липсата на туризъм“, заяви той пред неспокойна публика от туристически агенции, компании за коли под наем, круизни оператори и хотелиери.
Това пророчество може да звучи фантастично за почиващите в Европа и Северна Америка, които пътуваха това лято, както и за ръководителите в индустрията, доволни да видят как международният туризъм се връща към върховете си отпреди пандемията миналата година. Гьослинг обаче твърди, че тъй като замърсяването с въглероден диоксид подхранва горещите вълни, подхранва горските пожари и съсипва реколтата, цената на пътуванията в чужбина ще се увеличи рязко и по-малко хора ще могат да си го позволят.
„Преди осемдесет години масовият туризъм започна в Европа. След осемдесет години се съмнявам, че ще остане много туризъм по света“, смята Гьослинг, професор в училището по бизнес и икономика в университета Линей в Швеция, който е консултирал ООН и Световната банка.
Финансово напрежение
Вече има немалко примери за дестинации, които усещат натиск. Топлото време топи снега, който поддържа алпийските ски курорти живи. Ерозията на бреговете премахва пясъка от южноевропейските плажове. Сушите принуждават испанските хотели да доставят прясна вода, тъй като плувните басейни са празни, а горски пожари подпалват живописни гръцки острови.
Южноегейските острови в Гърция, които включват любимите на туристите дестинации Кос, Родос и Миконос, са „най-критичната“ гореща точка на континента, според проучване, направено от Гьослинг в съавторство миналия месец, което комбинира излагането на климатични опасности със зависимостта от туризма. Следват Йонийските острови, които включват Корфу.
Финансовото напрежение, причинено от тези проблеми, което туристическите компании вероятно ще прехвърлят върху клиентите, ще се утежни от нарастващите цени на храните – от кафе до шоколад и зехтин – и нарастващата нужда от застраховка срещу екстремни метеорологични условия.
„В момента проблемът е концентриран на местно ниво. Но в бъдеще напрежението ще става по-често, ще обхваща повече места и ще се превърне в нещо разрушително“, каза Гьослинг.
Дали това покачване на разходите може да надмине очаквания растеж на глобалните доходи е предмет на дебат – някои щети могат да бъдат избегнати чрез адаптация, макар че и това си има цена – но туристите може да усетят удара дори в сценарии, които контролират нестабилното време. Ако замърсяването с въглерод спадне рязко – необходимо условие за спиране на глобалното затопляне – това ще струва най-много в сектори като авиацията, която е ограничена от физически ограничения.
Някои правителства се надяват да наложат данъци върху въглеродните емисии върху полетите, за да помогнат за финансирането на енергийния преход и да компенсират бедните страни за щетите, причинени от изкопаемите горива, а зелени групи настояват за такса за често летящи, която би увеличила цената за всеки допълнителен полет годишно.
