Стотици учени подписаха спешна декларация, призоваваща световните лидери и политици да „действат сега и бързо“ по отношение на изменението на климата, предава Евронюз.
Декларацията от Дартингтън твърди, че човечеството ще бъде „избутано в опасната зона“, ако емисиите на парникови газове не бъдат намалени наполовина до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г. и след това не достигнат нетна нула до 2050 г.
Координирана от Университета в Ексетър и WWF UK, декларацията следва Доклада за глобалните повратни точки 2025, който наскоро предупреди, че Земята е достигнала първата си катастрофална климатична повратна точка поради безпрецедентното измиране на кораловите рифове.
Досега документът е подкрепен от 583 учени и 579 други поддръжници, всички с докторска или по-висока квалификация.
„Бъдещето на планетата виси на косъм“
„Ако чакаме, ще бъде твърде късно. Политиките и гражданското общество трябва да се обединят, за да предотвратят достигането на по-нататъшни негативни повратни точки и да се възползват от възможностите на положителните повратни точки. Бъдещето на планетата виси на косъм. В каква посока ще се насочи, зависи от нашите действия сега и в идните години“, се казва в декларацията.
Документът призовава за безпрецедентно намаляване на глобалните емисии на парникови газове, ход, който би се оказал невъзможен без бърз преход от изкопаеми горива.
Според ООН, изкопаемите горива са най-големият фактор за глобалното изменение на климата, като представляват около 68% от световните емисии на парникови газове и почти 90% от всички емисии на въглероден диоксид.
Шансовете за бъдеще без изкопаеми горива бяха забавени на COP30 миналия месец, когато окончателното споразумение не включи пътна карта за постепенното им премахване. По-амбициозните страни обаче ще разгледат проблема извън процеса на COP.
Въглеродни уловители
Декларацията също така призовава за бързо мащабиране на устойчивото отстраняване на въглерод от атмосферата чрез защита и възстановяване на естествените въглеродни уловители, като например горите.
Ако източниците на въглерод се деградират или обезлесят, те всъщност могат да освободят съхранен въглерод обратно в атмосферата. Това вече се е случило в части от тропическите гори на Амазонка, някога наричани белите дробове на Земята, както и в много гори в Африка и Югоизточна Азия.
Почвата е друг въглероден поглътител, който в момента съхранява повече от 2800 гигатона въглерод в горния един метър. Настоящите темпове на деградация обаче рискуват огромни въглеродни резервоари в почвите да бъдат изпускани в атмосферата в размер на 4,81 милиарда тона CO₂ всяка година – приблизително колкото годишните емисии на САЩ.
Положителни повратни точки
Декларацията призовава световните лидери да се съсредоточат върху задействането на „положителни повратни точки“, които могат да помогнат за ускоряване на прехода към нисковъглеродни технологии и поведения – предотвратявайки нарушаването на температурната граница от 1,5°C на Парижкото споразумение.
„Пример може да се види в рязко падащата цена и бързото внедряване на слънчевата енергия и батерийното съхранение“, добавя декларацията.
