Комисарят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хукстра смята, че критиките за отслабването на европейската зелена програма са силно преувеличени, съобщава Политико.
„Винаги се говори много за негативни реакции, но това е погрешно гледище. Всъщност новата климатична цел на ЕС за 2040 г., договорена от министрите миналия месец, е ускорение, а не понижаване на зелената ни програма“, заяви той.
Подходът на ЕС към неговите екологични и климатични правила е подложен на изключителен комбиниран натиск от крайнодесни партии, тежка промишленост и дори някои водещи членове на десноцентристката Европейска народна партия, към която принадлежи и еврокомисарят по климата.
Това доведе до премахване или отслабване на някои съществуващи стандарти и превърна определянето на целта за 2040 г. в брутална политическа борба. Но според Хукстра пренасочването на някои зелени политики не е свързано с отказ от екологичните амбиции на Европа.
„Ще трябва да намерим рецепта – и аз го казвам отново и отново – където наистина да гарантираме, че климатът, конкурентоспособността и независимостта се съчетават. В крайна сметка това е печелившата формула“, каза той.
Хукстра също така отхвърли критиките от страни, чийто износ ще бъде засегнат от данъка върху въглеродните емисии на ЕС на границата (CBAM). Това беше основна тема и на неотдавнашните преговори за климата на COP30, като големи развиващи се икономики като Южна Африка, Индия и Китай изразиха загриженост относно мярката, която според тях несправедливо поставя в неравностойно положение техните индустрии. Хукстра отхвърли това оплакване като начин за получаване на предимство в хода на преговорите на COP30.
„Това е инструмент, който се използва, както често се случва в дипломацията. Но това, което чух зад затворени врати, е коренно различна история. Тези, които може би са изразили публично загрижеността си, не само признават в залата, че всъщност ефектите не са толкова големи, но дори казват, че това им помага да водят различен тип разговор“, каза той.
ЕС остава далеч от водородната си мечта
В същото време енергийният регулатор на Европейския съюз ACER предупреди, че блокът е далеч от постигането на амбициозните цели, които си е поставил за производството на водород, който остава твърде скъп въпреки милиардите субсидии.
Брюксел е определил огромна цел до края на десетилетието от 40 GW капацитет за електролизатори, които използват електричество за разделяне на водата на водород и кислород. Ако това електричество е възобновяемо, например от вятърна или слънчева енергия, водородът се обозначава като „зелен“. Ако се включат националните цели, определени от страните от ЕС, числото може да достигне 54 GW.
Въпреки това, по средата на крайния срок за 2030 г. и след около 20 милиарда евро субсидии от Брюксел, всъщност са построени само 300 MW от устройствата, които се очаква да подкрепят предвидената водородна революция – 0,5% от междинната цел за 2024 г. от 6 GW. И това включва 51% ръст на капацитета миналата година, посочва още ACER.
Междувременно, амбициозните прогнози, че „зеленият“ водород – за който Брюксел е определил цел за производство от 10 милиона тона годишно до 2030 г. – скоро ще бъде конкурентен по цена на водорода, произведен от природен газ, не се сбъдват. Версията на ЕС за климатично чист водород остава четири пъти по-скъпа от изкопаемите горива, чието производство е свързано с огромни емисии на парникови газове, на цена от 8 евро за килограм. ACER очаква нещата да останат така поне в краткосрочен до средносрочен план.
