Изкуственият интелект вече е неизменна част от нашето всекидневие. От онлайн пазаруване до търсене в мрежата, AI се превръща в полезен, спестяващ време инструмент както за хора, така и за корпорации. Що се отнася до изменението на климата, AI доказва своите преимущества и там.
В университета Кеймбридж в Обединеното кралство изследователите използват изкуствения интелект във всичко – от климатичното моделиране до планирането на земеползването. И неслучайно го виждат като трансформиращ инструмент за защита на природата.
Изследователи от Оксфордския университет създадоха AI инструмент, който обещава да направи екологичното поведение на корпорациите по-прозрачно. Дори Google рекламира предимствата, разработвайки различни инструменти, базирани на AI, за подобряване на устойчивостта на климата.
Въпреки целия потенциал на изкуствения интелект за положително въздействие върху климатичната криза, съществуват сериозни опасения относно значителния му принос към генерирането на парникови емисии.
Нов доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) показва, че изкуственият интелект води до огромно увеличение на търсенето на електроенергия. Предвижда се центровете за данни, които формират гръбнака на AI системите, да удвоят потреблението на енергия през следващите пет години.
МАЕ прогнозира, че до 2030 г. търсенето на електроенергия в центровете за данни ще нарасне до около 945 тераватчаса – това е повече от цялото потребление на електроенергия в Япония.
Докладът обаче също така посочва, че AI има потенциала да намали емисиите на други места. В него се казва, че ако се приеме по правилния начин, спестяванията на въглерод, които изкуственият интелект отчита, могат да компенсират допълнителните емисии, които генерира.
От колко енергия се нуждае AI?
AI изисква големи количества енергия, за да функционира. Огромната процесорна мощност, необходима за поддържане на големи езикови модели, идва от хиляди сървъри, разположени в центрове за данни, някои от които консумират толкова енергия, колкото една малка държава.
Центровете за данни са разположени по целия свят, въпреки че САЩ са водещи с 5381 съоръжения, около 40% от световния пазар. Други държави със значителни центрове за данни включват Обединеното кралство, Германия, Индия, Австралия, Франция и Холандия.
Консумацията на енергия от тези съоръжения е значителна. Някои фокусирани върху AI центрове за данни използват толкова електроенергия, колкото два милиона домакинства. През 2023 г. те представляват около 1,5% от общото световно потребление на електроенергия, но се очаква да консумират много повече през следващите години.
Обучението на AI изисква голяма мощност на процесора и следователно много електроенергия. Изследване, публикувано в Journal of Machine Learning, установи, че обучението на популярния модел OpenAI ChatGPT консумира 1287 мегаватчаса електроенергия, произвеждайки толкова CO2, колкото 80 полета на къси разстояния в Европа.
„Това, което е различно при генеративния AI, е плътността на мощността, която изисква. По същество това е просто изчисление, но генеративен AI клъстер за обучение може да консумира седем или осем пъти повече енергия от типичното изчислително натоварване“, казва Номан Башир, сътрудник по компютърни науки и въздействие върху климата в MIT.
Изпълнението на софтуера е по-малко енергоемко за всяка задача, но бързо започва да се натрупва, когато всеки ден се подават милиони заявки. Изследователският институт за електроенергия установи, че на заявка ChatGPT консумира приблизително 2,9 ватчаса. Това е около десет пъти количеството енергия, необходимо за стандартно търсене в Google.
От началото на 2025 г. ChatGPT обработва повече от милиард заявки на ден и броят им нараства. В началото на 2025 г. около 8% от възрастните в САЩ са използвали ChatGPT като основна търсачка. Това все още е малка част от броя, който използва Google, но като се има предвид, че е нараснал от едва 1% през юни 2024 г., това подчертава бързото преминаване към инструменти, задвижвани от AI.
Може ли AI да компенсира собствените си емисии?
Според МАЕ опасенията, че изкуственият интелект може да ускори изменението на климата, са „преувеличени“. От агенцията прогнозират, че въпреки растежа, емисиите, причинени от центровете за данни, все още ще бъдат приблизително 1,5 % от общите емисии, свързани с енергията в света.
Освен това се твърди, че широкото приемане на AI може да направи множество дейности по-ефективни, намалявайки емисиите в други области. Това може да е от оптимизиране на промишлени процеси, научни изследвания или технологични иновации.
МАЕ изчислява, че широкото прилагане на съществуващи решения, ръководени от AI, може да доведе до намаляване на емисиите с до 5% до 2035 г. Според агенцията това ще компенсира увеличението на емисиите, генерирани от търсенето на центрове за данни.
Отделен доклад от Energy Intelligence прогнозира удвояване на търсенето на енергия, но също така очерта AI като ключов фактор за прехода към чиста енергия. Анализът цитира по-интелигентно управление на мрежата, намаляване на разходите за нисковъглеродни технологии и подобрена интеграция на възобновяеми източници като ползи, които AI може да донесе. Освен това се твърди, че напредъкът в ефективността на процесора, технологиите за охлаждане и оптимизацията на алгоритмите в крайна сметка ще ограничи високите енергийни изисквания на AI.
Ролята на САЩ в бъдещите въздействия на AI върху климата
С повечето от най-големите центрове за данни в света в САЩ, това ще бъде мястото, където ще се наблюдава най-големият ръст в търсенето на енергия. До края на десетилетието се очаква потреблението на енергия от центровете за данни да изпревари това на всички други енергоемки дейности взети заедно (производство на алуминий, бетон, химикали и др.), според доклада на МАЕ.
Днес центровете за данни в САЩ разчитат на изкопаеми горива, главно природен газ. МАЕ не вижда промяна в това, особено с фокуса на настоящата администрация върху изкопаемите горива.
Миналата седмица президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която инструктира членовете на кабинета да идентифицират региони, където инфраструктурата, захранвана с въглища, може да поддържа центрове за данни с изкуствен интелект.
В щата Луизиана вече има планове за изграждане на мащабна газова електроцентрала, специално за да се грижи за масивен нов център за данни, изграждан от Meta.
Докладът на МАЕ представя сценарий, който ще бъде постижим само със съгласувани усилия и политическа подкрепа. В зависимост от приоритетите по това време е също толкова вероятно изкуственият интелект да се използва за намиране на нови запаси от нефт и газ, както и за откриване на течове на метан или оптимизиране на мрежите.
