Една трета от различните видове опрашители в света, като пчели, пеперуди, прилепи и колибри, са в упадък в много части на планетата. В Европа един от всеки десет вида пчели и пеперуди е застрашен от изчезване. Без опрашване, което е от решаващо значение за размножаването на растенията, много растителни видове биха намалели и в крайна сметка биха изчезнали, излагайки на риск продоволствената сигурност. Бадемите, ябълките, кафето и ягодите са само част от храните, които зависят от опрашването, извършвано от пчелите.
Медоносните пчели често се наричат „управлявани опрашители“, защото могат да бъдат опитомени от хората. Повечето опрашители обаче са диви или „неуправлявани“, включително повече от 20 000 различни вида пчели, мухи, пеперуди, молци, оси, бръмбари, трипси (разред дребни животни от клас Насекоми), птици, прилепи и други гръбначни.
С намаляването на популациите на диви пчели и пеперуди, броят на кошерите с медоносни пчели в Европейския съюз непрекъснато нараства, което прави ЕС втория по големина производител на мед в света след Китай. Опрашването пък допринася с приблизително 5 милиарда евро за селскостопанското производство на ЕС годишно.
Защо дивите опрашители намаляват?
Промените в земеползването, интензивното земеделие, пестицидите, замърсяването, инвазивните видове, инфекциозните заболявания и изменението на климата са основните заплахи за опрашителите, според Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги. Проучване от 2023 г. в Канада обаче свързва градското пчеларство с намалена наличност на цветен прашец и по-малко видове диви пчели.
„Когато в даден район има изобилие от медоносни пчели, дивите опрашители имат сериозна конкуренция“, обяснява Марио Вайехо-Марин, професор по екологична ботаника в университета в Упсала.
„Това се случва, защото дивите пчели са доста придирчиви, те не отиват на всяко цвете, а на цветята, към които са адаптирани, а различните видове посещават различни цветя“, добавя Игнаси Бартомеус, изследовател в Биологичната станция Доняна.
Спасяват ли пчеларите грешните пчели?
„Медоносните пчели очевидно са изправени пред много заплахи, като пестициди и патогени. Въпреки това, броят на кошерите на пчелите в Европа е като цяло стабилен, а в Испания например се увеличава“, казва още Бартомеус.
Ето защо за много еколози медоносното пчеларство не е опазване на пчелите. Вместо това, то може да бъде контрапродуктивно. Проучване, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution през 2024 г., установи, че загубата на диви опрашители е по-вредна за размножаването на растенията, отколкото загубата на медоносни пчели.
„Дори съм виждал някои кампании, които се опитват да увеличат броя на търговските кошери за медоносни пчели, за да спасят опрашителите. Това би било еквивалентно на това да кажем, че се нуждаем от повече ферми за птици, за да спасим биоразнообразието на птиците“, смята Бартомеус.
Айнхоа Маграх, професор по изследвания в Икербаския център за климатични промени, казва:
„85% от дивите растителни видове и 70% от културите, които консумираме, включително най-хранителните, зависят от опрашителите, за да дадат плодове. Ако загубим тези опрашители, ще загубим и голяма част от растителното разнообразие в света, което от своя страна е основата на много сухоземни хранителни вериги“.
Негативното въздействие на медоносното пчеларство все още е научно спорно и зависи от специфичния екологичен контекст и флоралното разнообразие във всеки регион.
Според Ракел Тейшейра де Соуза, бивш изследовател на медоносни пчели в Оксфордската пчеларска лаборатория, пчеларството все още е много важно, защото най-малкото е от основно значение за запазване на прехраната на малките селски общности.
